Съветът за електронни медии разгледа случая "Бареков". Става дума за решението на водещия на ТВ7 да демонстрира отношението си по лекарствената политика, скъсвайки един брой на вестник "Труд".
Според СЕМ късането на вестника не е нарушение на Закона за радио и телевизия, но има нарушение на журналистическата професия. Надзорниците решиха да напишат писмо до телевизията, което да отразява позицията им. Съветът смята, че с казуса трябва да се занимава Етичната комисия за електронни медии.
Ако двама души се сбият в студиото на Бареков, да кажем той и някой, с когото спори, това също няма да е нарушение по Закона за радио и телевизия. Ще е хулиганство, ще попадне под други закони. Скъсването на вестника, заедно с епитета "парцал", е оскърбително за неговите журналисти и за неговите читатели. Много искам това да е една граница на тази медийна война, защото оттук нататък по-лошо от това да посегшеш върху хартиеното тяло, е само да посегнеш върху живо тяло, каза след заседанието председателят на СЕМ Георги Лозанов.
Той препоръча законодателят да помисли за някаква по-голяма равнопоставеност в Закона за радио и телевизия.
Това беше случай, който повдигна вълна на обществен интерес, но едва ли има в себе си достатъчно обществена енергия, за да поддържа тези реакции, този интерес дълго. Това е един неприемлив жест за българското общество, заяви по-рано днес председателят на СЕМ. От гледна точка на Закона за радио и телевизия е рано да кажа своето категорично мнение, тъй като това е смисълът на днешното заседание, а нашият орган е колегиален. Лично аз не мога да намеря в Закона за радио и телевизия пряка разпоредба, която да е нарушена. Това е по-скоро в сферата на професионалната етика, на правилата на професионално поведение в журналистиката, към които Законът за радио и телевизия няма отношение, добави Лозанов.
Позицията си в ефира на "Преди всички" изрази и Александър Кашъмов от Етичната комисия за електронните медии. Няма съмнение, че в Етичния кодекс на българските медии съществува глава "Взаимоотношения между медиите", това е точка 4 от Кодекса и там се разглеждат въпросите, свързани с тази тематика, и по-специално това, че медиите дължат помежду си взаимно уважение и не трябва да се занимават с нелоялна конкуренция. Аз самият съм малко затруднен да определя дадения казус, защото, както се случва често у нас, той е доста уникален. За мен този случай е симптом по-скоро за криза, отколкото за реален етичен проблем. Истинският проблем на медиите е как да отразяват важните въпроси, а не да засягат повече от необходимото лични или колективни права, заключи Кашъмов.
В дискусията се включи и Орлин Спасов, преподавател по журналистика. Мисля, че аналогиите с Хитлер и нацизма бяха преувеличени, това също беше нещо като свръхреакция. Не бива да лепваме този етикет, защото така девалвираме отношението към нацизма. По-скоро става дума за една професионално незряла постъпка, за липса на усет къде трябва да се спре. Става въпрос за граници, които минеш ли ги, възниква въпросът принадлежиш ли на професията? Бареков се опита да вкара ексцеса в професията, да заличи напълно границите между информация и забавление, изтъкна Спасов.
Чуйте цялото интервю на Силвия Великова с Георги Лозанов, Александър Кашъмов и Орлин Спасов в звуковия файл.
