Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Инвестиционното решение по изграждането на "Южен поток" и решението за нашето участие не би трябвало да бъде обвързано с отстъпките от 11%, тъй като тези отстъпки руската страна, дори в по-голям размер, направи на всички свои търговски агенти. Това коментира в предаването "12+3" Илиян Василев – инвестиционен посредник, бивш посланик в Русия.
Ние просто попаднахме в тези наследени обвързвания от този прословут енергиен шлем, при което дадохме възможност на руската страна да постига такава принуда – да се съгласим на едно или друго действие във връзка с отстъпки в цената на газа. Това тепърва ще продължава, тъй като предстоят новите договори, които да се подпишат дългосрочно. Всъщност този път те няма да бъдат толкова дългосрочни, а ще бъдат 5-7 години, ще бъдат още по-трудни, тъй като става въпрос за промяна на същностни елементи в тези договори... От друга страна, трябва да се погледне и на други ограничаващи "Булгаргаз" клаузи. Това касае само дългосрочните договори, добави той.
Според него усилията трябва да бъдат насочени към принципите на ценообразуване, т.е. да се промени формулата, а не всеки път да се очаква, че в края на ноември или в края на годината, в последния момент, в който можем да преговаряме преди настъпващата зима, ще постигнем 10-11-15-20 или колкото и да е проценти. Самите формули дават основание за добри цени – формули, които привързват към борсови цени, формули, които привързват към по-устойчиви фактори... Не е трудно човек да направи отстъпка от по-висока цена. Ако нашата цена е най-високата в региона, 11% е нищо. В същото време от по-ниска базисна цена и 2% отстъпка може парите, които даваме, да бъдат по-малки. Той е категоричен, че най-доброто, което можем да постигнем, е ако руски газ започне да се търгува в България по принципите, по които се търгува на западните борси.
Проектът "Южен поток" е много труден за България, смята Василев и уточнява: Сега разбираме, че той ще се изгражда на принципите на проектното финансиране, а при проектното финансиране се разчита предимно на сигурността на приходите от проекта, т.е. приходите от транзитни такси в случая. Аз лично много се притеснявам в няколко аспекта. Първо – че стойността на тези газопроводи е доста висока. Второ – контролът върху изразходването на средствата трябва да бъде налице, а това не може да се предполага винаги по дефиниция.
