Написването на обща история на Втората световна война е невъзможно заради различните теории на руски, американски и американски историци - твърди проф.Владимир Артамонов от Центъра за военна история на Руската академия на науките. Той участва в работата на 38-ия конгрес по военна история, който се провежда у нас. С проф. Артамонов разговаря Николай Кръстев.
Как върви подготовката на изданието, посветено на Втората Световна Война от Руската Академия на науките?
Сега има нова концепция за Втората световна война. Академичното издание трябва да има 11 тома, три вече са издадени. Всеки от тези томове засяга отделен аспект, започвайки от икономиката, обществените движения и процеси в този исторически период /1941-1945 год./ В едно от изданията ще има част, посветена на възраждането на патриотизма по време на Втората световна война в съветската система, подробно ще бъдат описани въоръжението и развитието на военната промишленост, технологиите в тази сфера и т.н.
Какъв е погледът на съвремената руска историография за Втората световна война? Каква е концепцията на Руската Академия на Науките за този исторически период?
Ако преди време се изхождаше от догматични позиции, имаше цензура и военачалниците се съобразяваха с указания отгоре, то сега с лавината от нови архивни материали се налага да бъдат взети под внимание редица нови моменти и позиции на участниците в тези исторически събития. Върви уточняване по всички аспекти на Втората световна война. Интересен е и въпросът за загубите и материалните щети, както на съветската или руската страна, така и на германската.
-Готова ли е Русия и общественото мнение във вашата страна да погледне сериозно и по нов начин на случилото се по време на Втората световна война?
Да, в Русия има много хора, които поддържат възгледите на предателя Резун, които избяга на Запад преди много години. /Става дума за писателя Виктор Суворов; б.р./ Той каза, че нанася последния удар като палач по руското национално самосъзнание, разбивайки представата за голямата победа от 1945 год. срещу хитлеристка Германия. Към тази група е и Гавриил Попов, бивш кмет на Москва, които открито казва, че няма никаква победа и че постигнато е всъщност „пирова победа“, защото е на прекалено високата цена на обикновените хора. Либералите сега твърдят, че през 1945 год. нищо хубаво и значимо не се е случило, че Червената армия е била грабител и насилник, сваляла е демократичните правителства в страните, през които е минавала и е установявала свои режими. Но трябва да ви кажа, че хората в Русия са против тези възгледи и аз участвах в издаването на няколко исторически сборника, където ние опровергахме тези русофобски теории.
-Много европейски историци смятат, че съветската военна история от този период не е толкова безспорна, както до не много отдавна твърдеше официална Москва. Какво мислите за това?
В Европа винаги е имало подобни възгледи като тези на Хофман, например. Той писа по тази тема, че Червената армия е влязла в Европа като насилник, а в същото време забравя, че по-големи зверства извършват поляците и чехите, когато прогонват германското население от Судетите и Силезия. Всъщност, Европа продължава да счита, че останките от Руската империя, каквато според тях е Руската Федерация, която е отломка всъщност от Съветския съюз, представлява опасност за Европа, защото е твърде голяма и продължава да работи за по нататъшното й разчленяване. А това не трябва да се допуска, защото би означавало смърт на руския народ и затова Русия с всички сили трябва да отстоява своите национални ценности и позицията, че Москва е спасила света от фашизма.
-Възможно ли е историци от Русия, Европа и САЩ да напишат обща история на Втората световна война? Готова ли е според вас Русия на подобна крачка?
Става въпрос за твърде различни научни подходи по написването на обща история на този период. В САЩ и Русия има различни подходи за Втората световна война и затова ми се струва, че подобно нещо е безперспективно. Опитът да се напише общ учебник по история на Франция и Германия е положителен, докато полско – германски подобен учебник върви трудно, защото обединяването на двете концепции се оказа доста сложно. И това ми дава основание да мисля, че създаването на такава обща история е невъзможно.
-Какво характеризираше българо-руските отношения не само в съветския период, но и сега - повече от 20 години след падането на комунистическия режим в България?
Бих искал да повторя, че в този период българското общество беше твърде преситено от налагането на указания от Съветския съюз на ръководството на страната ви. Това беше обидно за българското национално самосъзнание. Затова беше логично известно отхвърляне на Русия след това. България в този период съществуваше доста встрани и най-добър изразител на това е книгата на Стефан Цанев “Български хроники“. И въпреки това ми се струва, че българският характер и душевност се стремят към славянското единство приятелство с Русия и този стремеж не трябва да загине.
