Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Окончателно решение за кандидатстване в еврозоната ще вземем следващата пролет. Очевидно латвийското правителство желае страната да се присъедини към еврозоната, когато тя е в много по-добра форма, отколкото в момента е. Затова ще вземем нашето решение въз основа на положението през пролетта, а не на днешната ситуация. Иначе, ако премерим ползите и цената мисля, че все още ползите надделяват. Това каза министърът на външните работи на Латвия Едгарс Ринкевичс в интервю за предаването "Събота 150".
За нас ЕС не е само финансов и икономически. Той е много повече – общност на държави с общи ценности. Очевидно, ние граничим с държави, които не са част от ЕС - Русия и Беларус. Най-лошият сценарий за Латвия би бил, ако има дезинтеграция от сегашния съюз към няколко регионални групи. Според нас, Европа трябва да преодолее не само финансовите проблеми, но и да не забравя политическия съюз. Относно предложението за федерация – тук трябва да обсъдим детайлите. Латвия вижда ЕС като обединение на национални държави. Разбира се, трябва да обсъждаме начини за по-силни правомощия на европейските институции, но също и за по-голяма демократична легитимност на тези структури, защото сега само ЕП се избира пряко от всички граждани на ЕС, а ЕК и всички останали – не. В Латвия има дебат дали се нуждаем от повече Европа или да си оставим нещата както досега. Кошмарен сценарий за Латвия ще бъде, ако едни държави оформят по-тесни икономически, финансови и дори политически връзки, а останалите изпаднат от групата, особено в нашата част на Европа. И нека кажем откровено както България, така и Латвия са твърде зависими от икономиката на еврозоната заради търговията. Ако нашите страни бъдат изключени от обсъжданията на решенията в еврозоната и не получат статут поне на наблюдатели, ние също може да срещнем икономически трудности, обясни той.
Едгарс Ринкевичс беше категоричен, че досега Латвия силно е подкрепяла България и Румъния за приемането ни в Шенгенското пространство и ще продължи да го прави.
Цените на газа са политически, а не икономически мотивирани. Може да видите голяма разлика в цените на природния газ за Германия и за България и Балтийските държави. Основен приоритет както за нашето, така и за естонското правителство е засилената работа не само по темата за газа, но и за електричеството. /.../ Колкото до газовия пазар виждаме, че е регионален въпрос, а не проблем само на една държава. Възнамеряваме да направим това, което естонското правителство направи и което литовското също ще последва – ще приложим т.нар. Трети енергиен пакет от 2014 година, като разделим газовите тръби от доставчиците. Освен това работим по строежа на регионален терминал за втечнен природен газ. Той ще бъде отворен за конкуренция. Вече няма горивото да идва само от Русия, но и от Норвегия или от Близкия Изток. Обсъждаме и още една газова връзка с Полша, за да се свържем с по-голямата газопреносна мрежа на Европа, каза министърът на външните работи на Латвия.
