Отношенията с Китай ще са много по-важен приоритет за новата американска администрация отколкото Близкия изток или Европа, смята експертът Джъстин Лоуган. Действията на американската дипломация ще зависят и от личността, която ще ги оформя, а именно от новия държавен секретар през втория мандат след напускането на първия дипломат Хилъри Клинтан. Това особено важи за продължаващия кървав конфликт в Сирия, породен от Арабската пролет преди почти 2 години. Лоуган е на мнение, че ще последва засилено въоръжаване на опозицията срещу президента Башар Асад въпреки рисковете от това.
Конгресът скоро ще започне да обвинява президента, че е слаб и той ще започне да изпраща оръжия, само за да покаже, че прави нещо по въпроса със Сирия. Най-важното нещо в американската политика не е да изпълняваш целите, а да си даваш вид, че те е грижа. Дали става дума за борба с бедността или за прекратяването на нечии геноцид по света, американският президент просто иска да демонстрира загриженост, без да предприема нещо, което да е твърде рисковано.
Професорът по международно право Ричард Фалк е на друго мнение: Опозицията срещу Асад е силна, но поддръжниците за режима са много. Не е толкова просто да промениш баланса на силите чрез някакъв вид интервенция. Никой точно не знае какво да прави в Сирия, където са неизвестни последствията от евентуална победа на бунтовниците.
Проф. Фалк не е обнадежден и от способността на Обама да бъде катализатор на близкоизточния мирен процес, което изисква сериозно притискане на Израел.
Заплахата от война в региона обаче изглежда съвсем вероятна именно заради притесненията на Израел от амбициите на Иран да развива ядрени технологии. Според Джъстин Лоуган е напълно възможно американският президент да бъде принуден да започне военно нападение срещу Иран. Фалк обаче прогнозира запазване на статуквото, поне в близките месеци, заради вътрешните икономически трудности на американците.
Дали ще бъде неутрализирана иранската програма или не е непосредствено важно и за европейските съюзници в НАТО, особено по отношение на плановете за противоракетен щит, който да предпазва небето над Европа от балистични ракети, посочва експертът по сигурността проф. Андрю Михта. Той е убеден, че има сериозни дефицити в трансатлантическото сътрудничество, а разединена Европа ще продължи да говори с 27 или 28 гласа на Обама от Вашингтон.
Михта критикува загубата на доверие от страна на САЩ сред общественото мнение в Централна и Източна Европа. Това не се дължи само на стратегическото обръщане на Обама към Азия, но и на липсата на публична дипломация и жестове на партньорство, като например двойният стандарт с американските визи за пътуване. Източноевропейците не могат да спазят условието в закона да има под 10% отказани молби за туристически визи, които често се просрочват. За да се намали този процент, е нужно законодателно решение на Конгреса, което според Михта е напълно възможно през втория мандат на Обама при добра мобилизация и активно лобиране.
Мисля, че ако България, Полша и останалите организират по-добре своите общности в САЩ, Конгресът ще започне да им обръща повече внимание.
От гледна точка на САЩ, развитието на индустрията на шистовия газ в Централна и Източна Европа е най-добрият начин да се свържат европейските с американските интереси, казва още Михта.
Разбирам безкрайната дискусия за геополитиката на тръбопроводите, но за мен е по-важно да сте интегрирани в западноевропейската газопреносна мрежа. Това ще ви гарантира доставки на синьо гориво в случай на криза. Именно поради липсата на интерконектори и реверсивни връзки, газовата криза за България беше толкова тежка последния път, коментира още Андрю Михта.
С тримата експерти разговаря Никола Миладинов. Целите коментари може да чуете в звуковия файл.
