Не съм убеден, че българското общество е готово да се съгласи с отмяната на доживотния затвор без право на замяна, защото това е най-тежкото наказание. Това е една непопулярна мярка – предприемането на законодателна инициатива за отмяната на това наказание. Но това е нещо необходимо. Това коментира в предаването "Нещо повече" Станимир Петров от Българския хелзинкски комитет. Според него това наказание е безсмислено, защото съществува и наказанието доживотен затвор. Той се аргументира:
Това е наказание, което не дава надежда и цели. Нашият наказателен закон изрично казва, че наказанието трябва да поправи и превъзпита осъдения. В случая с доживотния затвор без право на замяна съвсем естествено можем да попитаме – каква е целта на наказанието, то отмъщение ли е, изолация ли е. По никакъв начин не можем да се съгласим, че това е наказание, което има място в нашата наказателна система.
Според адвоката политиците не са готови да хуманизират наказателния закон, не е готово и обществото. Той припомни, че до 1998-а година у нас имаше и смъртно наказание. След като то беше отменено, се въведе доживотният затвор без право на замяна, но като временна мярка.
Към настоящия момент това наказание се изтърпява от 60 души. На 100 лишени от свобода е наложено наказание – само доживотен затвор. /…/ По никакъв начин българското общество няма да бъде ощетено от отпадането на това наказание, коментира Станимир Петров.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
