Не е ясно дали българите са "за" или "против" атомната енергетика, заяви в интервю за предаването "Събота 150" политологът Фолкер Митендорф, който беше наблюдател на референдума в България.
Чрез призивите за бойкот на референдума не се включиха много голяма част от хората с право на глас и това изкриви резултата. Но въпреки това мога да си представя, че българската общественост е по-благосклонно настроена към атомната енергетика. В момента в Европа има най-различни оценки на атомната енергетика. Различните държави преценяват по различен начин съотношението между риска и ползата за икономиката от атомните централи. Германия е една постиндустриална страна, която базира икономиката си на различни източници на енергия. България от друга страна пък има собствени залежи на уран и собствена атомна централа и вижда в атомната енергетика възможност да се развива икономически. Така че тези разлики в отделните страни могат да се обяснят съвсем логично. Има обаче и още един момент – има разлика между краткосрочните и дългосрочните цени на тока от атомната енергетика. В Германия ние смятаме дългосрочната цена, в която влизат застраховките за високия риск и тогава се вижда, че тя всъщност не е толкова ниска.
Европейската атомна общност предвижда развитие на атомната енергетика, но държавите в нея са суверенни и това как те решават да добиват своята енерегия е тяхно решение, подчерта политологът. Той добави, че дебатът в Германия в момента тече по въпросите не дали е възможно, а каква ще е цената на тока без атомна енерегетика. Другите страни трябва да водят дебати за това дали могат да управляват риска от атомната енергетика, като не забравят, че рискът е надрегионален и засяга и околните държави, припомни още Митендорф. Според него между 10 и 15 години са един напълно разумен срок една държава да се откаже от атомната енергетика и да затвори централите си.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
