Имайте предвид, че ресурсите са ограничени на международните пазари, а и кредитите вече са по-скъпи. И все пак - тези пари са назаем и трябва да ги връщате, а единственият начин да се върнат е чрез данъците. Задачата и трудна и крие рискове. Заемът може да облекчи болката ви днес, но да ви причини повече болка утре. Трябва да бъдете балансирани. И в Испания вземаме кредити от пазарите, но се опитваме да намалим техния размер, за да вкараме отново в релси икономиката си. Това заяви в интервю за предаването "12+3" Хосе Рамон Гарсия-Ернандес - политик от управляващата испанска Народна партия на премиера Мариано Рахой, запитан дали би посъветвал България да вземе нов външен заем от международните пазари.
Той коментира и ситуацията в Кипър: Ситуацията в Кипър - с неговите банки, е много трудна. Размерът на банковите влогове в тази малка страна е 3 пъти по-голям от нейния Брутен вътрешен продукт. Това не е нормално. И тъй като дойде кризата, Кипър отиде и поиска от ЕС 10 милиарда евро. Европейците се съгласиха, но поискаха 10% от тези банкови депозити да останат като гаранция. За да се предотврати изтичането на капитали и фалирането на банките, се предложи на вложителите да се дадат акции и банкови активи. Сега от кипърския парламент зависи как точно ще събере тези пари и с какъв точно процент ще обложи тези депозити. Съвсем различно е в Испания, където 70% от банковата система е в добро състояние. /.../ Благодарение на мерките на нашето правителство, банковият сектор се оздравява и ще можем да си изплатим заемите само 2 години, след като сме ги получили.
Хосе Рамон Гарсия-Ернандес подчерта, че хората трябва да осъзнаят, че по време на криза, трябва да се плащат данъци. Ако в Кипър искат да излязат от кризата, трябва да знаят, че всеки един трябва да понесе част от тежестта и да плати своя дял, категоричен е той.
Испанският политик е категоричен още: Ние не спасяваме банковата система заради благополучието на банкерите, а точно в името на гражданите. А банкерите, които са се провинили, в момента се разследват от прокуратурата. Тяхната вина обаче трябва да се докаже в дълги и трудни съдебни дела. Най-лесно е да се обвинят политиците. Но ние знаем, че излизането от кризата не може да стане без финансовите институции. Ако бъдат разрушени, те не могат да се изградят наново за ден-два. Десетилетия са нужни за създаването на модерна банкова система. Сега постепенно парите се връщат в Испания и ако бяхме оставили банковата система да рухне, как тези капитали щяха да достигнат до бизнеса и до хората? Освен това, всеки трябва да погледне собственото си поведение и да си зададе въпроса - насила ли взех заем, който не мога да върна; направих ли си добре сметката? Мисля, че тази криза, ще накара всички нас да бъдем с много по-отговорни.
Финансовата дисциплина е нужна, за да се запази стабилността на държавата. А стабилна държава може да има само, ако тя си плаща сметките. Досега обществените и социални услуги бяха за сметка на държавния дълг. А това не е устойчив модел във времето. Същевременно, новата вълна от популизъм върви ръка за ръка с така нареченото течение Ново Кейнсианство. Тази консуматорска политика наистина е по-лесна за обясняване - тя просто вади печатницата за лесни пари и ги налива в икономиката. Но рано или късно парите, взети назаем, трябва да се върнат, коментира Хосе Рамон Гарсия-Ернандес. Той смята, че растежът на икономиката ще дойде не чрез потреблението, а чрез предлагането.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
