След като тази седмица генералният секретар на ООН Бан Ки-мун представи доклад, в който се предлага международна мироподдържаща мисия в Мали с численост 11 200 души да замени войските на Франция, която едностранно проведе мащабна военна офанзива в африканската страна срещу няколко радикални ислямистки движения, младият белгийски депутат Лоран Луи беше единственият представител в парламента в Брюксел, който се обяви против участието на Белгия в операцията. Той е избран във федералното събрание с листата на белгийската Народна партия, но после е изключен от нея. Сега е независим депутат. В интервю за "Събота 150" по "Хоризонт" той мотивира избора си:
Мисля, че великите сили и бих казал американо-ционистката империя се възползват от борбата с тероризма, която те често си измислят, за да оправдават военните си операции по света. Всява се страх у населението, като се развява голямото знаме на ислямския тероризъм. Аз чакам да видя поне един малийски терорист. Това е просто измислица за сплашване на европейските граждани, за да се оправдае една възмутителна военна операция. Вече видяхме какво стана в Ирак, Афганистан, Либия, а сега и в Мали. Това много ме притеснява, защото очевидно следващата цел ще е в Иран.
Според Лоран Луи намесата на Франция в Мали е продиктувана от американски интереси:
Оланд много иска да върви по стъпките на Джордж Буш, следва същата войнолюбива политика. Разбира се, САЩ не участват физически във войната в Мали, но е очевидно, че Франция действа там по нареждане на американците. Нобеловият лауреат за мир Барак Обама трябва да демонстрира пред света, че изтегля войските си от чужбина и не му е удобно да ги праща в Мали, но това няма значение. На практика, в Мали се води борба за надмощие между САЩ, с техните съюзници Франция и Белгия, от една страна и Китай – от друга. Това е надпревара за природните ресурси. Китай е бързо развиваща се икономика, която се нуждае от огромни енергийни ресурси. Залогът е кой ще сложи ръка на урановите мини, петролните и газовите залежи. Затова само държавите, които имат пряк икономически интерес, помогнаха на Франция.
Луи обяви за грешка западната намеса в Арабската пролет. Той даде пример с Тунис и Либия, чиито лидери са станали пречка за западните икономики:
Аз съм за ненамеса във вътрешните работи. Народите трябва сами да определят съдбата си. Не е нормално с външна намеса да се сменя един ръководител. Кадафи ръководеше с желязна ръка, но не съм убеден, че днешна Либия е по-добра от тази при неговото управление. Преди години Либия беше страна без дългове, африканското Ел Дорадо, сега беше принудена да взема колосални външни заеми, днес е една разрушена държава.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.