Продължителният военен конфликт в Сирия води не само до катастрофални хуманитарни последици за самата държава, но и аз нейните съседи в региона. Връзките и отношенията между арабските страни по оста Сирия - Ливан - Йордания - Ирак са изключително сложни и трудно могат да се обяснят на европееца. Освен политическите и икономическите противоречия, етническата и религиозната принадлежност играе основна роля за подклаждането на конфликта, който вече се пренася на територията на Ливан.
Управляващата власт в Сирия и президентът Башар ал Асад принадлежат на мюсюлманската секта алауити, която е малцинство в страната. Основната част от сирийското население, което се бунтува и което води съпротивата, принадлежи към мюсюлманите-сунити. Половин милион такива сирийци избягаха от ужаса на бомбите през границата в Ливан. Това бе шок за страната, където има 18 конституционно признати религиозни общности и партии. Ливанските поддръжници на режима и сунитските му противници започнаха да влизат в открити сблъсъци и напрежението тепърва ще расте. Това се дължи и на факта, че сирийските бежанци не са изолирани в палаткови лагери, както е в другите съседни на Сирия държави, а се смесиха с населението тук. Красноречив пример за последиците от сирийската война са две бедни предградия на северния ливански град Триполи – вторият по големина в страната.
Местният влиятелен духовен сунитски лидер шейх Мазен ал Мухамад заяви в интервю за БНР, че най-сериозните проблеми със сирийците, бягащи от войната, са свързани с тяхното настаняване в жилища, пари за наем и търсене на работа:
Ливанци подслоняват бежанците в собствените си домове. Днес, две години след началото на кризата, президентът на Сирия има наглостта да се показва по телевизията и да ги призовава да спрат да помагат на бежанците. Това оказа влияние у нас. Много ливанци започват да променят отношението си към сирийците. Вчера имаше демонстрация на ливанци, които блокираха главния път, защото бежанците им отнемали работните места.
Като цяло в Триполи и Аккар няма много такива хора, които поддържат режима на Асад. Повечето подкрепят опозицията. Партиите на Хизбула и на Мишел Аун обаче постоянно се опитват да спрат притока от бежанци в Ливан и да попречат на местните хора да им помагат. В последно време успяха да настроят някои части от сунитското население срещу бежанците. Основната причина е икономическата криза, която засяга всички нас. Също така все повече възгласи се чуват от християнската общност, която не желае идването на много сирийци, защото те ще променят демографското съотношение в страната. Не забравяйте, че 99% от бежанците са мюсюлмани-сунити.
Според него дори ако режимът на Асад падне от власт, "Хизбула" няма да бъде отслабена, а ще продължи да действа с подкрепата на Иран.
Не мразя изцяло алауитите, въпреки че исторически те винаги са били във вражда със сунитите. Но ако трябва да съм честен, те няма да бъдат приети като бежанци тук. Не трябва да очакват от нас да бъдем особено гостоприемни. Причината не е просто религиозна – защото са алауити. Причината се корени в техните престъпления. Алауитите винаги са малтретирали и убивали сунити. В крайна сметка, всички сме човешки същества. Ако тук дойдат християни, ако дойдат други, ако дойдат всякакви други бежанци – ние ще ги посрещнем с отворени обятия. Но никога не можем да забравим злодеянията и никога няма да простим на алауитите.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
