Политическата реч става все по-агресивна, в нея не се спазват елементарни принципи на етикета в общуването. Изводът е от изследването на Софийския университет и Центъра за анализ на политическата реч.
Речта на българските политици надхвърли сериозно границите на доброто общуване, каза Владимир Миланов, преподавател по български език и литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски":
Наблюдавахме истинско незачитане на словото. Истинско неумение да се изслушва събеседникът, което в крайна сметка остави усещането, че всички политици говорят в тона на агресията и в тона на обидата.
Уличният език показва явно присъствие в политическото говорене:
На този език ние можем да говорим с приятелите си, но не можем да говорим така на високи, официални, европейски форуми.
В публичното пространство не трябва да присъства и диалект, каза д-р Миланов:
Дипутати, мобилни опиратори, сльед осимдисет и дивета година, да излези, парити.
38% от политиците ни не могат да произнесат коректно думата "министър-председател", когато тя е членувана.
И вместо коректното "министър-председателяът", ще чуем "министър председателъ". Това са все пак норми, които и учителите изискват от децата в средното училище.
Когато преподаваме ятовия преглас, неслучайно казваме, че само през речта на трима министър-председатели можем да го обобщим, каза д-р Владимир Миланов:
Първо, през речта на Симеон Сакскобургготски, който върна западнодиалектното "вервайте ми", след това през речта на Сергей Станишев, който непрекъснато говореше за "голямите" успехи на българското правителство, след това през речта на Бойко Борисов, който отново върна западнодиалектния изговор от типа "беха", "се смеха", "щеха", "да говорат".
