Държавническото е тема скрита, сметена под клима на политологията и то не само у нас, а и в Америка. Малко книги се казват Statesmanship и стават за четене. Аз горе-долу намерих 5-6 американски. България има 2 опита. Единият е доста разказвателен – на Георги Марков. Другият е на Георги Карасимеонов – преразказ с няколко биографии на хора, които той е преценил като държавници. Аз направих по-смел опит – да определя какво означава „държавник” и да поставя начало на дебат - какво представлява държавническото.
Това каза в предаването „12+3” по „Хоризонт” проф. Тодор Танев, чиято книга „Държавничеството” вече излезе от печат. Той припомни крилатата мисъл:
Политикът мисли за следващите избори, а държавникът – за следващите поколения.
Професор Танев допълни:
Дефицитът е на държавнически тип политици. Те закрепват националната идентичност, без която е невъзможно да има перспектива. От другите имаме в изобилие.
Покрай либерализма се внесе, според мен, доста проблематичната теза, че пазарът може да реши сам всичко. Без държава не може да има пазар. Държавата осигурява големите, стратегическите пазари. Ако я няма държавността, излиза сивата икономика и бандюгите. Това пазар ли е или обратното на пазар? Че пазарът може без държава казват тези, които са богати в момента, но и най-богатите като датчаните, германците, но и там знаете колко повече държава има, отколкото у нас.
Според учения скоро ще се роди следващият голям български държавник:
Мислим какво ще стане с къщата след 20 години и за много такива неща. Някои вече мислят какво ще стане с гробовете им след 20 години, ако няма българи. Стратегически хората са притиснати да трябва да се заслушват за тези неща. Ние сме стигнали пепелището. Сега ни трябва българският Конрад Аденауер – авторът на немското чудо след войната. Единственото, което прави той, е стратегия за следващите поколения.
можете да чуете от звуковия файл.
