Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В общи линии президентът повтори това, което почти всички икономисти имат като подозрение, и това е, че аргументите не са много ясни и второ – не е ясно защо точно по средата на годината, без да има опит от изпълнението на бюджета, което между другото показва, че бюджетът се изпълнява относително добре, се прави актуализация, която предполага поемане на нов дълг. Това, което не виждам във ветото на президента, е осъждане на философията на този бюджет, а тя е доста по-различна от всичко, което е имало като опит в управлението на средствата на данъкоплатците от 1998-а година насам, а този опит показва, че никога не е имало дефицит, който е по-голям от очаквания растеж на икономиката. Това каза икономистът Красен Станчев в интервю за предаването "Преди всички".
Според мен правителството иска да реши проблема с доверието към самото себе си с чисто фискални мерки от една страна и второто нещо, което иска, е да си осигури известен ресурс, т.нар. "буфер", което по принцип е разумно искане във всяка една ситуация на управление на публични средства – да си осигури някакъв буфер за следващата година. Това, което се осигурява за следващата година, можеше спокойно да стане с процедурата за бюджета за следващата година и затова не е ясно защо се прави тази актуализация сега. Затова и остава подозрението, че идеята на актуализацията е с бюджетни средства да се реши проблемът с доверието към правителството. Тъй като обаче това не се получава, в момента имаме една истерия относно апокалиптични сценарии, ако не се събере парламентът, но работата за преодоляването на ветото си е работа на самия парламент и като процедура това е доста по-просто, отколкото всички останали конституционни процедури, обясни икономистът.
Това, което се прави в момента, е опит да се докаже, че не може да има правилен изход, а винаги има правилен изход. Не е чак толкова сложно преодоляването на ветото и управлението на българските финанси, каза той.
Според Станчев няма причина да се смята, че предишните управляващи са заложили толкова много нерешими проблеми, че се налага актуализация на бюджета: Точно тази аргументация я няма. Цитира се в пресата вземането на дълг от предишните управляващи, но тогава ситуацията беше доста по-различна. Първоначално идеята на Дянков беше да се национализират един вид спестяванията в т.нар. "Сребърен фонд". Тази идея беше подкрепена и от профсъюзи и от работодатели и единствените, които реагирахме, бяхме икономистите и ЕЦБ и в крайна сметка се смени политиката за набиране на средства за покриване на определени плащания, които са останали от по-предишните управляващи, от времето на управление на Сакскобургготски, да покрият някакви плащания с този заем и процедурата беше много успешна и в следствие на тази процедура България получи едни от най-ниските в Европа лихвени проценти за финансиране на правителството. България за първи път в новата си история с този заем, който беше осъществен от ЦБ и Дянков, като техническа процедура, получи лихвен процент 4,5%.
