За трети път България иска удължаване на преходния период за фермите, които не могат да изпълнят европейските хигиенни изисквания за млякото. Това заяви в предаването "Преди всички" Кирил Кирков – началник Отдел "Организация на пазарите на месо и мляко" в земеделското министерство. Той обясни, че това се прави, с цел фермите да могат да се прекатегоризират, т.е. да влязат в такъв режим на работа, че млякото да отговаря на европейските изисквания.
В последните 2 години около 700–800 малки ферми успяха да инвестират и да станат първа категория, подчерта Кирков, но добави, че това е динамична величина. По думите му, в момента около 3100 ферми са първа категория. Втора група са около 460. Най-много, т.е. тези, които трябва да минат в по-горна категория, са около 33 500 – 33 600. Кирков изтъкна обаче, че тези 3100 ферми, които отговарят на всички изисквания, са с много голям брой животни и те представляват основната икономическа категория, която снабдява страната със сурово краве мляко.
436 000 тона са постъпили в квотната година, тя е от 1-ви април до 30-и март на следващата година. Това са около 70% от квотата, която е определена. Тези количества мляко са преработени в българските ферми. В тях има и мляко първа категория, има и останало мляко. Млякото от първа категория се използва и се продава. Млякото от втора и трета категория задължително трябва да се преработи в млечни продукти с по-дълъг срок на действие. Млякото от първа категория е около 70%.
Кирков отбеляза също, че тези ферми, които не успеят да осигурят европейските изисквания в срок, те могат да минат към друг начин на фермерство – те могат да останат на пазара, но с друг вид стока. Ако през септември ЕК не удължи преходния период, трябва да се спази изискването – тези, които не са в по-горна категория, ще трябва да или да променят профила си на дейност, или да се затворят, но просто няма да бъдат на пазара, а могат да използват млякото за лична консумация. Според Кирков, ако ЕК даде исканото 2-годишно удължаване, половината от тези над 33 хил. ферми ще успеят да се модернизират.
Танчо Колев – животновъд от Стара Загора, бе категоричен, че изискванията към българските ферми са по-високи отколкото в европейските страни: Летвата е вдигната до тавана. Сега щяха да са не 3000, а около 7000 – 8000 фермите, ако бяхме минали на отговарящо и неотговарящо мляко, а да не търсим сградофонд.
Колев посочи, че ако нямаше точка сградофонд в наредбата, поне половината от тези над 33 хил. ферми щяха да са в първа категория. Според Кирков има възможност да се разгледа и да се облекчи точка сградофонд от наредбата.
Колев е категоричен, че не може да се твърди, че млякото от втора и трета категория е вредно. Заради свръхпроизводството на мляко са въведени тези мерки, добави той. Кирков изказа същото мнение, че млякото, което не е първа категория, не е страшно за консумация.
Нитратната директива изтича на 31-ви декември 2013-а г. Според нея всички ферми трябва да имат изградени торища. Около 95% от фермите нямат изградени торища. В момента тръгват проверки и като няма торища – започват да бъдат лишавани и от субсидията. За една такава система са необходими над 200–300 хил. лв., алармира Колев. Според него на 1-ви януари около 1500 от фермите първа категория ще бъдат затворени, а за овцевъдните и козевъдните ферми – 100% затворени.
Кирков е категоричен, че трябва да се спазва това изискване и ако фермите нямат такова нещо, трябва да се затварят.
Ще се въведат задължителни писмени договори между прекупвачите и производителите на суровото мляко, реши правителството. Министърът на земеделието Димитър Греков заяви, че промяната ще е в полза на производителите на мляко:
Защото личният производител, едноличният производител трудно ще седне с, да не казвам с коя фирма да договаря цената. Но браншовата организация, те ще могат да седнат да договорят една цена, която да бъде включена в този договор. Тези договори ще бъдат регистрирани в общинските и областните земеделски служби, така че ние вече ще имаме точна представа какво количество млеко от кои животни се произвежда, а да направим конкретен анализ и да търсим възможности за по-голяма реализация на мляко.
Цялото интервю с Кирил Кирков и с Танчо Колев можете да чуете от звуковия файл.
