Тази промяна е изненадваща, защото е, за пореден път, една стъпка назад в един процес, който смятахме, че обществото е стигнало до края и книгата е на път да се затвори. Това са хора, които бяха на ключови позиции, точно когато България правеше своя външнополитически избор – на членство към Съвета на Европа, към НАТО, към ЕС. Не е редно тази информация да се превръща отново в тайна, след като вече е взето решение в НС тя да бъде оповестена и да бъде дадена на обществото.
Това каза за предаването „Неделя 150“ адвокат Александър Кашъмов от програма „Достъп до информация“ относно връщането на чл. 12 от Закона за Досиетата. С предложението, внесено от депутати на БСП и "Атака", се връща забраната началници на отдели или сектори във военното разузнаване и Националната разузнавателна служба след юли 1991-ва да бъдат проверявани за принадлежност към комунистическите тайни служби. Параграфът беше отменен от предишния парламент по предложение на Синята коалиция.
Този текст не се отнася по никакъв начин за хора и сътрудници в чужбина, следователно те няма да бъдат излагани на опасност, нито ще пострада националната сигурност. Текстът не касае действащите ръководители. Проектозаконът не беше подложен на обществено обсъждане, отново. Няма и съответствие между мотивите и това което се постига. Пределно ясно е, разбира се, че не е желателно да бъдат поставяни на риск хора, които са в чужбина, но ние не виждаме нищо такова в този текст от закона.
Много е вероятно да се стигне до президентско вето, ако промените бъдат приети от НС, каза той.
Ако парламентарното мнозинство настоява, вероятно ще се стигне до президентско вето, а и до ново обсъждане, което, при това капсулиране на настоящия парламент, е много вероятно да приключи с преодоляване на ветото. В Конституционния съд вероятно ще трябва да бъде обсъждан доводът за липса на пропорционалност между мотивите и това, което в действителност се приема с тази разпоредба, защото КС ясно заяви през 2012 г., че темата за откриването на документите на бившата ДС и на тази информация е тема свързана с конституционното право на достъп до информация и това права надделява над защитата на личната сфера, например, на хората, които попадат в приложното поле на закона.
През 2006 г. този закон беше приет с консенсус на всички политически сили в парламента. Там бяха и сега намиращите се в НС политически сили. Фактът, че те се се върна преди 2006 г., тоест преди България да стане част от ЕС, е много плашещ и притеснителен, защото отстъплението от тези ценности не зная докъде може да доведе, защото там, където преди имаше консенсус, днес има разделение, което ми напомня на началото на 90-те години.
Кашъмов коментира и Конституционното дело номер 6 от т.г. за обявяване за противоконституционни на текстове от Закона за радиото и телевизията, които забраняват на ръководни постове в двете обществени медии и в СЕМ да бъдат назначавани бивши сътрудници на ДС.
Би било жалко ако такава норма отпадне. Въпросът да се пристъпи или не към лустрация е избор на законодателния орган в една държава, на нейното общество, а не на конституционност или противоконституционност, защото, както виждаме в Европа и света, всяка държава взима сама това решение. Лустрацията не противоречи на конституцията и няма как да противоречи, защото да бъдеш член на СЕМ не е основно човешко право. Това е една привилегия и тя преминава през избор, и той преминава през проучването и преценката, че ти си с високи морални и нравствени качества.
