Бех се притеснила, ако всички агенции започнат да дават абсолютно еднакви проценти, които не мърдат във времето. Това би ме усъмнило в независимостта на агенциите и в независимостта на отговарящите. Различията са по-скоро естествени, отколкото отклонение. Различието в числата, когато основните факти, които повечето агенции наблюдават, са едни и същи, следователно нова е тенденция, на която може би си заслужава да обърнем внимание.
Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ Марчела Абрашева от социологическата агенция „Галъп“ /на снимката/ по повод различните данни, които социологическите агенции за подкрепата на политическите партии, които различните социологически агенции оповестяват. Геновева Петрова от “Алфа рисърч” допълни, че, за да се справят с динамиката в общественото настроение, социолозите са сгъстили честотата на изслевданията.
Правейки периодичнои проучвания, регулярно, ние проследяваме тенденциите. Именно това ни дава основание да смятаме, че резултатите, които публикуваме и обявяваме не са загубили актуалността си. Ние можем да обясним какво се е случило, как се е случило, защо се е случило.
Ако има разлика между агенциите, тя е в интерпретациите, заяви Петрова. Дамите имат различна интерпретация и за ниския рейтинг на НС. Според Абрашева, това не е основание да се смята, че ситуацията в страната е изключително нестабилна.
В последните три месеца повечето агенции съобщават тези 3-4 основни неща под различна форма: Има паритет на двете основни „каращи се“ политически сили, с едни гърди разстояние на БСП в момента, които могат да бъдат стопени. Продължава да съществува граждански потенциал за протест, независимо че искането за оставка радели нацията, има повече симпатизиращи на протестите, отколкото реално протестиращи по улиците и това само по себе си е нещо, което заслужава анализ. Има ниско доверие в институциите, което е малко по ниско от традиционното и ще попречи за трайни реформи.
Петрова заяви, че не вижда полезен ход за парламента и правителството в тази политическа обстановка:
Не само доверието в парламента е ниско. Ниско е доверието, всъщност, и във всички останали основни институции. Няма вариант да направи полезен ход нито правителство, нито парламент при наистина такава сериозна криза на доверие, което у нас означава действително, че става въпрос за нестабилност на управлението. Не може да разчитаме, че оттук нататък цял мандат те ще управляват в такава ситуация и да разчитаме, че наистина ще постигнат наистина нещо ефективно, нещо добро за хората и т.н.