Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Старинен френски народен танц в умерено темпо, характерна ритмична пулсация и изящна музика – така най-често може да се срещне описан гавота. Всъщност името му идва от гавотите, населяващи областта Оверн в югоизточна Франция. Отначало е хороводен танц, но после се превръща в танц по двойки с разнообразие на изпълняваните фигури, стъпки и подскоци. Музиката на гавота излъчва радост и светлина, понякога е тържествена, друг път – пасторална. В ХVІ и ХVІІ век гавотът става любим и в дворцовите среди., а композиторите започват да го използват често в своите опери, балети и инструментални сюити. Гавотът заменя понякога менуета в балетните произведения. Художествената му обработка в инструменталната музика (сюити и сонати) изгражда двучастна форма – два гавота или гавот и мюзет. Вторият вариант е подобен на триото, което изисква повторение на първоначалния гавот. В двора на Луи ХІV танцът е почти задължителен. За бароковата сюита също става традиция – след сарабандата или преди жигата е редът на гавота, заедно с менуета, бурето, ригодона и паспието.