Още за Ленард Коен и две негови авторски изпълнения: The Partisan и The Guest
Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Изглежда не е случаен фактът, че за едно от централните събития на 15-ия „София филм фест” е определена прожекцията на филм за Leonard Cohen, както и присъствието на създателя на лентата, английският музикален специалист, критик и режисьор Тони Палмър, за да представи лично на „София филм фест 2011” своя „най-емоционален филм”. Ако кажа, че средно статистически, Leonard Cohen за България е по-скоро мит, отколкото осъзната реалност, рискувам да чуя несъгласни гласове от страна на апологетите, застъпниците на Cohen у нас, които, зная са му удивително предани. И с пълно право, вероятно – завинаги! Но колкото повече това е вярно, толкова по-голям се оказва броят на онези, за които е необходимо внимателно, сериозно запознаване с писменото творчество и личността на Leonard Cohen. Защото той е представител на едно (уж) достъпно изкуство, каквато е рок-и попмузиката, но Leonard Cohen, със словесните си послания е една от големите поетични енигми на превала между двете най-близки за нас хилядолетия. За пръв път чух изпълнение на Leonard Cohen в дома на композитора Петър Ступел. Тогава, през 1970 година с неговия син Юри, бяхме ученици в гимназията. И харесвахме повече Simon & Garfunkel, но си спомням, че меланхоличният, дори тежък стил на Cohen ме респектира. Роден е на 21 септември 1934 г. в Монреал, Канада, т.е. почти декaдa преди момчетата от Rolling Stones и Beatles… и година преди Elvis Presley. И съвсем естествено е, че социалните, интелектуалните, политическите условия оказват влияние на него, както и на повечето млади хора по това време. Leonard Cohen израства в еврейско семейство, от средната класа. Тринайсетгодишен, започва да свири на китара, „за да впечатлява момичетата”, както казва самият той. Свири и пее по локали, кафенета, малки клубове, но основното му занимание е да пише поезия. С времето поемите на Leonard Cohen излизат в няколко книги. За една от тях получава „Националната награда на Канада за поезия”. Cohen следва в университета, специалност „Английска филология” и едва, когато е прехвърлил своите трийсет години, излиза на професионалната изпълнителска музикална сцена. Животът му по онова време е бил с твърде малко ограничения. Така продължава години наред, сред лавина от жени, експериментира със себе си и LSD (поне, когато е било легално разпространението му), отдава се на пътешествия по света. Изглежда странно, но той е сред участниците на иначе печално известния английски рок фестивал „Остров Уайт” (Isle Of White). В един период се оттегля на гръцки остров, за да се завърне ненадейно - така, както е изчезнал. За изкуството си на различни места по света е получавал регионални и национални награди, които едва ли имат чет. Филмът на Робърт Олтман Mc Cabe and Mrs. Miller е създаден на основата на няколко от песните на Leonard Cohen. През 2007 година получи награда „Грами”, като участник в албума на годината „Река, писмата на Джони”, с титуляр Хърби Хенкок. Там Leonard Cohen изпълнява песенна лирика на певицата Джони Мичъл. Учудващо е, но едва през 2009 година се появи първият, официално издаден на DVD рецитал на Leonard Cohen, концертна изява на канадеца в Лондон, считана за едно от големите културни събития на новия век. Докосвайки се до изкуството на Leonard Cohen, у мене се появява чувството, че неговите „Стайни песни”, „Песни за любов и омраза”, сякаш са „гости” от едноименна негова творба. Приличат на посетители, намерили място в историята. Гости, добре дошли в музикалния дом на нашето настояще. И в бъдното.
