„Моето детство беше щастливо. В къщи винаги е имало фотоапарати и с брат ми дори сме се опитвали да правим анимация. Помня двора, нямаше огради и бяхме тълпа момчета, около 20, които играехме на топчета и фунийки. Нашата улица си беше нашата махала. На съседната улица имаше други 20 момчета, но те бяха от другата махала, на още по-другата имаше също около 20 момчета - и те бяха друга махала. Изобщо беше пълно с махали и деца... Хоби ми беше географията. Имах огромна карта на света, разполагах я върху килима, лягах върху нея и разглеждах. Имах такава карта и на България, и пак така я разглеждах. Интересни ми бяха всички села и градове как са разположени. Тогава четях книги за приключения и затова този интерес към държавите и континентите. Всичко съм работил - от продавач до мияч на прозорци. Но когато трябва да изработиш пари за някого, когото обичаш - не е срамно. Ако зависи от мен, повече музика бих слушал, дори мога да гледам мач без звук, а в същото време да слушам приятна и любима музика. Режисьорът трябва да се опитва да даде най-доброто от себе си, за да обедини екипа. А не да се държи като диригент, да командва и крещи. Да не пречи и тогава ще се получи това, което търси. Равнодушен творец не може да има - или трябва да е нещастен, или влюбен. Тогава е творец! Като дете бях много влюбчив - но има разлика между влюбването и голямата любов, и човек разбира че е много важно да стигне до истинската.
Аз съм един щастлив човек. Във филмите, които правя знам, че е много важно каква музика ще има. Една неподходяща музика може да срине филма. Имах компания, в която четяхме Шекспир и слушахме Бийтълс. От филмите, които обичам да гледам, не мога да пропусна „Имало едно време в Америка” на Серджо Леоне. Колкото и пъти да го гледам, винаги научавам нещо останало скрито до този момент. Щастие е да можеш да разбираш изкуството. И във филма за Паша Христова вкарах много музика, която и аз обичам да слушам, и съм слушал. Животът е низ от случайности. Много е важно да пресееш коя е твоята случайност и да не драматизираш лошите случайности, а да умееш да ги пропускаш. Когато слушам една и съща музика с различно настроение, самата тя звучи различно. Имам едни музикални папки с различна музика и вече знам какво ме очаква, когато отворя една или друга. Затова има и такива които не отварям, идват ми в повече в емоционално отношение...”
И този път в предаването „Повтори фантазията”, слушатели на програма „Христо Ботев”, ще се насладите на музиката, която харесва кинорежисьорът Олег Ковачев. Но ако искате да се „запознаете” с него, това ще стане чрез нашия разговор.
неделя, 10 април от 10.00 часа
