Сергей Прокофиев е роден на 11 април 1891 г. в с. Сонцовка, Екатеринославска област. Расте в спокойна, комфортна среда, заобиколен с обич, с уважение към изкуството. Майка му – доста добра пианистка, е първата му учителка по пиано. Той е до голяма степен дете-чудо; майката е амбициозна по отношение на музикалното му бъдеще. 13-годишен, Сергей е вече студент в Петербургската консерватория – по-млад със 7 години от почти всичките си състуденти. Той е самоуверен, арогантен, ироничен към всичко, което го заобикаля: „ужасно дете” – такъв ще си остане и след завършване на композиторския клас (с посредствен успех, през 1909 г.), и по-късно, в музикалното общество в Петербург, сред което се движи.
Прокофиев напуска Русия през 1918 г. – според него там няма място за неговото новаторство. Америка го посреща противоречиво: публиката – с възторг, критиката – студено, за нея той е „болшевишки пианист” с варварско, механистично, атлетично свирене и стоманена, разрушителна музика. Честолюбивият композитор се установява в Париж, пише за Сезоните на Дягилев, за Кусевицки, гастролира и в Америка. Създава голяма част от симфониите и инструменталните си концерти, опери. Успехът го съпровожда заедно със съблазънта да се върне в родината, където да намери сигурност, а и да избяга от вечната сянка на Стравински. В СССР се връща малко след като Сталин е прокламирал принципите на соцреализма и малко преди началото на големите репресии. Попада под ударите на Постановлението за операта „Великата дружба” от Мурадели от 1948 г. и така става формалист, следователно, враг на народа. От съветския период са балетите „Ромео и Жулиета”, „Пепеляшка”, „Каменното цвете”, оперите „Дуеня” и „Война и мир”, още симфонии, 3-те клавирни сонати, известни като военни. Последната, VІІ симфония, е изпълнена през 1952 г. – това е последното му появяване пред публика. Умира на 5 март 1953 г. – в деня на смъртта на Сталин. Огромните процесии по повод смъртта на вожда и учителя на народите изместват вниманието от тъжното събитие. Само най-близки колеги и приятели съпровождат Прокофиев в последния му път. Ойстрах изпълнява фрагменти от І цигулкова соната. Рихтер също се присъединява към церемонията.
вторник, 12 април, от 19.30 часа
По публикацията работи: Наталия Илиева
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
