Чуйте разговора с Кристиян Бояджиев и Мануела Манчева, както и откъс от „Матеус Пасион” на Й.С.Бах
Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Един различен прочит на музиката на Хендел. Смел прочит, бих го нарекъл. Избрах записа от албума Handel’s Messiah, A Soulful Celebration (Месия на Хендел, празник на духа). Блестяща и като звукозапис, и като изпълнение продукция. В нея е събран цветът на афро-американския музикален елит. Поне в областта на лекия жанр (с цялата условност на понятието „лек жанр”). Хендел едва ли би имал нещо против подобно използване на неговата музика; тя се поддава на модерна вариативност, може би и заради това, че композиторът е имал по-свободен поглед към света. И живота. Не така обаче стоят нещата при Й.С.Бах. Опитът да се излезе от музикалните норми, конструкцията на Бах, повечето пъти не води до успех. Всъщност, в началото на „Артефир” днес чухме изключение от това, което твърдя - прозвуча сполучлива преработка на хорал, познат от творчеството на Й.С.Бах и по-специално - от „Матеус Пасион”. Певецът Пол Саймън е направил песен на базата на хорала, но той пък не е създаден от Бах. Пиесата съществува от началото на протестантството, а може би и преди това. Й.С.Бах хармонизира по различен начин хорала, преобразува го в различни тоналности, негови вариации звучат неколкократно в „Матеус Пасион” и така пиесата на практика се превръща в бахова творба. Колкото до Месия на Хендел, произведението принадлежи към мащабните жанрове: кантатно-ораториални. За основа на ораториите по принцип служат епизоди от библейската история. Георг Фридрих Хендел ползва евангелски текстове, но произведенията му същевременно имат и светски характер. Разбира се, условията на Ренесансовото време са допускали това. Многогласието вече не е единствено приоритет на църквата. Появява се операта. Дворцовата култура по времето на барока се преориентира. Способните музиканти стават придворни хора на изкуството. Появява се самостоятелната инструментална музика, предназначена само да се слуша, без съпровод на пеене и танц. Всичко, което е издавало звук е било приобщавано към бароковия инструментариум. Едва ли не - подвижност във всяко отношение. Време на търсене, на откриване, време на освобождаване от догмата (макар и относително, то винаги е относително, важното е да го има)! На света вече е известна теорията на Нютон за гравитацията. Създаден е и джобният часовник. С него настъпва и активното линейно мислене за времето: вчера, днес и утре. И на този фон като някакви тежки, мащабни творения стоят, подобно на катедрали Пасионите на Й.С.Бах. Тези бахови творби се появяват след като Бах заема длъжността на кантор, органист в Лайпциг, в Thomaskirche (църквата „Св.Тома”). Има данни, че е сътворил четири, а може би и пет Пасиона, но до нас са достигнали два, в техния пълен вид. „Йоханес Пасион”, създаден върху 17 и 18 гл. от Евангелието на Йоан и „Матеус Пасион”, съответно - върху 26 и 27 гл. от Евангелие на Матей. Тези творби са изпълнявани в съгласие с църковния канон, на Разпети петък. „Матеус пасион” е изпълнен за първи път през 1727 или 1729 година. Със сигурност второто му представяне е през 1736-та. Шест години по-късно е третото му, последно по времето на Бах изпълнение. Съдържа поетизирани текстове на Евангелието, според Матей, които се отнасят до последните дни от живота на Исус Христос. Велика творба, едновременно извисена, а има и особена дълбочина. Повежда те към някакво пречистване и към осъзнато (или неосъзнато, това не зная) смирение.Така както предполагат означенията на Бах за изпълнение на неговата партитура в заключителната част на Матеус пасион: p, pp, ppp, т.е. тихо, много тихо и възможно най-тихо…
„Йохaнес Пасион” ще бъде представен от фондация „Бахово общество” в рамките на Европейския музикален фестивал в София
Емблематичното музикално произведение „Йоханес Пасион” на Йохан Себастиан Бах ще бъде представено за първи път в цялостен вид в България, благодарение на фондация „Бахово общество”. Концертът, организиран от „Кантус Фирмус” ще бъде на 19 май от 19.30 ч. в аулата на Софийския университет в София с участието на камерен хор при храм „Света Троица” с диригент Елианка Михайлова. Солисти са: Гиргина Гиргинова (сопран), Олга Михайлова-Динова (мецосопран), Пламен Бейков (бас) и Петър Данаилов (баритон), диригент - Йосиф Герджиков, а специален гост от Австрия - Виргил Хартингер (тенор), който вече четвърта година гастролира с успех на българска сцена. Георги Колчаков от фондация „Бахово общество” споделя: „Слушайки тази музика ми се струва, че Йохан Себастиан е направил нов превод на Евангелието на съименника си Йоан, който започва така: В начало беше Музиката, и музиката беше у Бога, и Бог беше музика и чрез нея вcичко стана и тя достигна до всекиго и никой безразличен не остана...
