Щастлива до актьора, изиграл Щастливеца – това написах в социалната мрежа, когато публикувах снимка, направена по време на разговора ни си с актьора и режисьор Стоян Алексиев. И не преувеличих. Приказката ни тръгна емоционално и леко, сякаш се познаваме от години. Той, като всеки добър актьор, умее да влиза в роля и да трансформира различни свои душевни състояния – беше му хубаво да поговори и да се върне в детството.
Аромата, който пазя оттам, е на море, разбира се, тъй като съм роден във Варна, ухае ми на зеленина,чистота и на лозето на моя баща. Те с мама бяха еталон за поведение, който попивах в детството си.
Друг подобен пример е неговият дядо, с когото всяка събота посещавали местната църква, оттам Стоян е закърмен с вярата в живота си, с добродетелността, която изгражда не само характера на човек, а разширява и душевността му. После, когато се прибирали вкъщи след църква, младият актьор бързал да се усамоти, скрит зад завесите, представял си, че е свещеник, разигравал различни етюди... фантазията му го водела в детските години.
Обича да си спомня и друг малко мистичен момент от своето детство – когато бил шестгодишен, той си казал – чувствам, че се ражда моята бъдеща жена. Звучи невероятно, но години по-късно, когато съдбата го събира със съпругата му, разликата във възрастта им е именно 6 години. Стоян Алексиев има две по-големи сестри, той също продължава традицията на трите деца и в своето семейство. Обича родния си град по странен начин, чувство, което е необяснимо, но изпълнено с много енергия и смисъл от негова страна. Спомня си моментите, в които е играл като актьор в Пловдив, но носталгията по морската столица Варна го карала да пали колата всяка нощ, да посреща изгрева на слънцето край морето, без дори да се обади на роднините си, че е там, и после пак да се върне в Пловдив.
Щастлив е, че днес, отново във Варна, след известна летаргия се ражда едно ново будно, младо гражданско общество, каквото си е мечтаел да има навремето и неговият баща – той е бил със силно развито чувство за справедливост. Стоян го е наследил също. Говорихме и за предопределеностите в човешкия живот, без които почти не минава мой разговор в предаването „Повтори фантазията”, за приятелствата от детските години, за полета на фантазията на моя гост с днешна дата... с интересен събеседник разговорът никога не е скучен, напротив – той носи полза и смисъл, както за мен, така, надявам се, и за слушателите на програма „Христо Ботев” и „Повтори фантазията”.
