Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Бих казал, че това е най-добрият албум от всички, които съм направил, споделя китаристът Steve Lukather, но това е клише – продължава той. Клише, но е вярно, бих казал аз. „Всеки негов нов албум е по-добър от предишния” – това е чуто отнякъде (също) клише, но пък – невярно. Имайки предвид предпоследната продукция на Стийв Лукатър, човек не би предположил колко високо се е издигнал в музикалния безкрай този и без това фантастичен китарист. Понесъл се е високо нагоре с изкуството, вложено в Transition – най-новият албум на Лукатър. Обръщам се към привържениците на рокгрупа „Тото”: не очаквайте в тази продукция да чуете музика на групата, това не е албум на „Тото” – формацията, създадена от китариста заедно с братята Porcaro и David Paich. Даже и не участват музиканти от „Тото”. В други случаи това би могло да бъде минус. Въпреки 30-годишното си активно присъствие в „Тото”, тук Стийв Лукатър е направил нещо твърде лично, негово си. И колективната мощ на Тото, мисля – е излишна. Албумът Transition е представен на света в началото на 2013 г. Десет години по-рано Стийв Лукатър създаде друга, особено лична продукция. Това е наситеният с китари и китаристи албум Santamental. Посветен е на актрисата-певица Розмари Клуни (леля на актьора Джордж Клуни). Steve Lukather нарича Rosemary Clooney „моята втора майка”. Изненада е, че новоиздаденият диск на Luke (прякор на Лукатър) не е преизпълнен с китари и бързи, недостижими пасажи. В албума Transition китарното изкуство на музиканта по-скоро е продължение на присъствието на Лукатър като певец. Дори е обратното: гласът е продължение на китарното соло; една и съща мисъл, изказана с глас, думи и безкрайна мелодия, дошла от пеещия сякаш с човешки тембър струнен, неземен инструмент – китарата на Лукатър. Звуковата среда е наситена с премерен синтезаторен звук, с дамски гласове; на места чуваме и пиано, но като че ли дошло от някакво друго измерение на пространството. Личи фин, прецизен тонрежисьорски и продуцентски подход (в творческия смисъл на понятието продуцент и тонрежисьор). Албумът има програмен характер, без това да бъде някъде обявено, но едва ли е нужно. Програмността се възприема като достъпен факт още от първото му слушане. Ако мислено се върнем към компактдска Falling In Between на формацията „Тото”, там заедно със своите колеги Стийв Лукатър с музика прави поклон към Led Zeppelin, ELP, Yes, Jethro Tull, Jimi Hendrix, Beatles. Слушайки албума Transition, собствената продукция на Lukather, без съмнение става ясно, че китаристът отдава почит и на Pink Floyd и U2. Радост за повече хора по света. Представяне в подобни едри щрихи, понякога изисква извод. Авторският албум Transition „Преход” на китариста Стийв Лукатър е „най-доброто отражение на това, което в момента самият Лукатър е”, според самия него. Албум, който е изненадващо (за мене) продължение на музикалната логика и звукова философия на Pink Floyd! P.S. С риск да стана по-непопулярен признавам, че едва сега започвам да разбирам посланията на Floyd. Виновен е Steve Lukather. Благодаря ти Luke – и за това.
