Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В историята на всяка нация има периоди на градеж и развитие, достойнство, величие и драматични обрати. Как във времена на социални промени музеят отразява и „припомня” важните моменти от житейския път на един народ? И каква е ползата от опита на предците, „подреден” зад стъклени витрини в оригинални експозиции, ако поуката от успехите и неуспехите остава самотна и неразбрана, „заключена” зад стените на музея?.. За това разговаряме с нашия гост Тошо Дончев, директор на Унгарския културен институт. Тошо Дончев е доктор по социология, писател, роден в Будапеща в семейството на унгарка и българин. Завършил е българска филология в Будапещенския университет. Бил е библиотекар, организатор на културни събития, преводач, научен работник, журналист кореспондент, редактор, ръководител на обществени организации, председател на малцинствено самоуправление, държавен секретар на Комитета за националните етнически малцинства в Унгария. След събитията от 1990 г. в Унгария се създава Кръглата маса на народностините групи. И той е избран на репеубликанско ниво за председател на българското малцинство. За своя принос в развитието на българо-унгарското културно сътрудничество през 1990 г. е награден с орден „Кирил и Методий” – І-ва степен, 2000 г. – с орден „Мадарски конник” – І-ва степен, а през 2003 г. е отличен с държавната награда „Св. Паисий Хилендарски”. От 2011 г. Тошо Дончев е директор на Унгарския културен институт в София – Институт „Балаши”.
