Водещ на радио и телевизионни предавания, певица, автор на музика, Лили Друмева е и мениджър на своята група „Lilly of the West”. В нея са още Ясен Василев (китара), Михаил Шишков (пиано, „Добро китара”) и Свобода Боздуганова (контрабас). Музикантите предпочитат стиловете блуграс, кънтри, блус, а в последния албум – суинг. Затова и текстовете са на английски език. Но във всеки нов проект присъства поне една българска народна песен, специално аранжирана за състава. „Swings & Heartaches” или „Суингове и болки на сърцето” е заглавието на последния компактдиск, който групата представи преди около месец. Ето и още подробности – разказва Лили Друмева.
Досега не съм записвала суинг, но в момента част от музикантите в групата се изявяват в този стил. През тридесетте-четиридесетте години на ХХ век се появяват и много други направления, станали основа на музиката през следващите десетилетия – рокендрол, рокабили, ритъм енд блус, кънтри, блуграс. В албума си ние отдаваме почит към страхотните автори и изпълнители от този период.
Първата пиеса в „Swings & Heartaches” се нарича „Gotta lotta rhythm in my soul” – „Имам много ритъм в душата си”. Песента е от репертоара на Патси Клайн – кънтри певица, живяла много кратко, но останала в историята с великолепните си изпълнения. Стилът е рокабили – съчетание между рокендрол и хилбили (разновидност на кънтри).
Във всички албуми на групата се старая да включвам поне една-две български песни – разказва още Лили. Макар музиката ни е да е в стилове, характерни за други географски ширини, ние държим да покажем кои сме и откъде идваме. Когато сме в чужбина, българският фолклор е своеобразната ни визитна картичка – интонациите и ритмите на традиционната ни музика се посрещат с интерес. Красивите мелодии, които преливат от мажор в минор, правят голямо впечатление. В „Суингови болки на сърцето” сме се спрели на две родопски песни. Познавам добре репертоара на Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев”, дори съм взимала уроци при г-н Георги Генов – диригент на хора. От него научих песните, но в албума те звучат по-различно. Инструментите, които съпровождат са „Добро китара”, цигулка, мандолина, контрабас. Затова подходът ни към фолклорните образци е различен – „поглеждаме ги” през кънтри, суинг и джаз. А и ние сме градски деца, нямаме собствен опит в народната музика и пречупваме всичко през нашия стил.
Групата има дълга история – припомня Лили Друмева. Създадох я през 1995 г. Тогава излезе и дебютният ни албум – пиеси в стил кънтри, блуграс и две мои авторски композиции. След това направихме турне в Холандия. Там издадохме албум със записи на живо, продуциран от холандска компания. В началото бяхме заедно с Росен Христов (банджо и слайд китара), Райко Пепеланов (китара) и Цветан Влайков (бас) – много добри музиканти. Съставът на групата постепенно се смени, работила съм с различни изпълнители, сред които и чужденци. Неизменен остава стиловият диапазон, както и присъствието на български парчета.
Интересен е фактът, че Лили Друмева се насочва сравнително късно към музиката – завършила е Икономическия университет във Виена.
През последната година от следването се запознах с един кънтри музикант – Герхард Юнг. Той ме заведе на концерт на Емилу Харис – певица, която свиреше на китара и изпълняваше страхотни кънтри балади. Реших, че това е моята музика. Започнах да слушам различни албуми, моят приятел Герхард ме научи да свиря на китара. Свиря и на цигулка. В началото направихме дуо с него, после – група. Когато се завърнах в България, създадох „Lilly of the West”.
