Какво знаем за видинското наводнение от 1942-ра година?
Днес в "Калейдоскоп" ви предлагаме един многогласен разказ, в който участват хора на различна възраст, с различни занимания, но обединени от желанието историята на нашия град да бъде запазена такава, каквато е.
Съдбовните отрязъци време, за които нашите гости говорят, са пролетните наводнения във Видин. Събрахме ги в едно с надеждата, че тези фрагменти минало ще ни направят по-разумни и по-предпазливи и ще ни напомнят отново, че човекът не може и не бива да е високомерен пред силите на природата.
Как помнят голямото наводнение на Видин от 1942 година пред колегите Димитър Илиев и Тони Нинова разказват Господинка Игнатова, Ангел Иванов и Иванка Виденова. Но дали спомените на очевидците се разминават с анализа на специалистите за събитията от онова време?
На снимката:
Площад "Бдинци"- с недовършения паметник и плуващата в придошлата вода сцена, на която ден по-рано е било празничното отбелязване на 3 март...
"Щом сме избрали да живеем на брега на река като Дунав, трябва да не забравяме случилите се вече в нашия район природни бедствия"- убеден е инж. Александър Цветков, който разказва:
"Първото опустошително наводнение на Видин, регистрирано в новата история на града, е от през 1897 година. Тогава била сформирана инженерна бригада за проучване на низините и плодородните площи, която бригада изработва проект за предпазване на Видин и близките 12 населени места. Така се слага началото на планираните дейности за водоснабдяване, напояване и най-важното- отводняване на населените места, разположени по брега на реката. Първата служба по водите във Видин е учредена през 1922 година, с район басейните на всички реки в Северозападна България, вливащи се в река Дунав, до река Искър включително (сегашните области Видин, Враца, Монтана и западната част от област Плевен).
Бившето предприятие "Напоителни системи" Видин доказа в годините на суша и критични ситуации от нерегистрирани до този момент високи води на река Дунав, че разполага с хора, кадри и възможности да защитават Видин и областта. "Напоителни системи" Видин стопанисваше и поддържаше: 125 хил. дка годни за напояване площи; 10 самостоятелни отводнителни полета, с общи площи за отводняване от 60 177 дка, чрез 12 отводнителни помпени станции, поддържани в постоянна готовност. В критичната 2006 година колективът изгради със собствени сили и средства в месеците януари - март допълнителни мобилни и стационарни отводнителни мощности от 11 500 куб.м./час.
Всичко това трябва да се стопанисва и поддържа от видинчани. Новото хидро-техническо звено зона Мизия е без статут, без възможност за своевременна реакция при критични ситуации. Освободени са доказали се водещи специалисти и кадри. Създадени са непривлекателни условия за младите и други специалисти. Възнагражденията са намалени с около 25-30%. Създадена е тежка тромава йерархична структура, непозволяваща изпълнението на своевременни решения. Необходимо е това звено да си възстанови приоритетите, за да гарантира сигурността и спокойствието на хората в региона, като създаде условия за развито земеделие- основен поминък в региона."
Светлана Кръстева, главен експерт в "Териториален архив" Видин подрежда историята на "видинския потоп от 1942", като се основава на дарените на Държавен архив лични документи, спомени, фотоси, пощенски картички. Припомня ни какви ангажименти към пострадалите поема държавата и какво правят, за да помогнат, Църквата и тогавашните обществени организации- доброволчески дружества, Червеният кръст и Червеният полумесец, офицерски и граждански организации. Във фондовете на Архива се съхранява обръщението на специално учредения "Върховен общонароден комитет за всенародно събиране на помощи за пострадалите при наводнението във Видин" (председател е председателят на Народното събрание Христо Калфов), в което се казва:
"Братя българи! Хубавият наш Дунав, който острата зима вледени, сега с размразяването си, заля стихийно старинния ни град Видин. Бедствието е голямо, страданията са страшни, не се поддават на описание. Видинци ще бъдат спасени! Трябва да им се даде бърз подслон, облекло, храна. Но не е само това. Къщите са подкопани от водите, покъщнината- разнебитена. Трябва бързо да се действа! Да се помага, спасява и възстановява! Държавата ще изпълни своя дълг, но и целият народ трябва да се яви в помощ!" Призивът завършва с фразата: "Да бъдем всички щедри!"
На снимката: Късовете лед, които се струпали при о. Богдан, и се превърнали в огромен бент...
На 14 март със заповед на кмета Стефан Тотев е учреден и комитет по охрана на града, а в периода от края на март до 31 май града обхожда комисия, която оценява щетите. Във Видин пристига и председателят на Народното събрание, за да види лично последиците от бедствието. Видяното от него е такова, че той предлага градът да се премести...
Видинските граждани обаче остават! Наред с войниците и офицерите, в спасителните лодки са и младежите от "Морски сговор". Учителите обгрижват болни, а училищните сгради са превърнати в социални домове за временно настаняване... Населението е единно в желанието си да възкреси града си! Сред героите са и местните боклукчии... Особено след началото на април, когато водата вече се е оттеглила достатъчно, че да може за де разчиства натрупаната наносна кал и всичко, което се е утаило в нея по улиците и в залетите домове... Масовото завръщане на останалите без дом е чак през юни...
А какво прибавихме към полезния опит след поредното изпитание- високите води на реката през 2006 година? На 20 април водният стоеж на Дунав при Видин стигна 979 сантиметра. Ден преди Великден голямата река ни пожали и покачването на водата спря, а после нивото започна постепенно да пада. Спомнете си повече във видео репортажа.
"Когато сме заедно срещу стихията, се справяме добре"- така, според спасителите от телефон 112, трябва да завърши нашият многогласен разказ.
В "Калейдоскоп" си припомнихме за проблемните пролети през последните 100-тина години, през които водите на река Дунав са били заплаха за Видин и региона. В него участваха различни хора- едни с емоционалните си спомени, а други с професионалния си опит. Събрахме ги в едно с надеждата, че тази мозайка ще ни направи по-разумни и по-предпазливи. За да не си позволяваме да бъдем високомерни пред природата.
За да си спомнят видинчани за 70-годишнината от наводнението на старопрестолния град, станало на 4 март 1942 година, Видинската Света митрополия подготви специална възпоменателна програма: на 4 март след светата Литургия в катедралния храм на Видин бе отслужена Панихида в памет на загиналите, а на 5 март бе отслужен Благодарствен молебен за Видин и неговите граждани. В същия ден в катедралния храм бе открита изложба, организирана от Териториален Държавен архив Видин и Историческия музей Видин. Показани са документи, спомени, фотоси, пощенски картички от онова време. А както сме казвали и друг път, дори най-прецизната статистика не може да се сравни с уроците по родова памет, които ни дават съдбите на конкретните хора. Такъв урок са срещите с документи от миналото и със снимките на видинския фотограф Яшар Яшаров, запазил през времето стотици запечатани на фотографска хартия късчета живот от страшната пролет на 1942 година.
Да види изложбата и да си припомни историята на "видинския потоп от 1942" в храма бе и първият директор на Архива във Видин Петър Пешев. Експозицията ще остане в храма две седмици.
