Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
141 години след смъртта на Васил Левски, когото нацията определи като най-великия българин, в "Другата истина" си задаваме въпроса познат ли е той за децата в българските училища по света, които носят името на Апостола на свободата. Те са няколко в Европа и едно в САЩ.
В предаването днес представяме едно от тях- българското неделно училище "В. Левски" в град Аликанте- Испания. За него говори една от основателките му, Славка Николова, която е от Мездра.
"Съветът ни е предоставил помещения в един Център за деца и възрастни хора. В началото, когато открихме училището, бяхме в друг квартал, където църквата ни беше отпуснала помещение, което още продължаваме да ползваме. Имаме достатъчно деца, желаещите са много. Българите в Аликанте са доволни от училището. Създадохме го през 2008 година. Викнахме си дори български поп да го освети. Що се отнася до това, дали българчетата в Аликанте знаят кой е Васил Левски, то тези, които ходят на училище- знаят. За другите обаче има вероятност да забравят историята ни или да не я научат. Стараем се винаги да правим по нещо за Васил Левски. Дори в българския магазин в града имаме един много голям негов плакат."
И още теми от "Другата истина " днес:
След тежката катастрофа при Добри дол в края на миналата седмица, когато след сблъсък на бус, превозващ гастърбайтери за Германия на място починаха петима, а други четирима все още са с опасност за живота в ломската болница и във ВМА, се опитваме да покажем някои от проблемите, свързани с транспорта на тези, които са избрали да работят в чужбина. За това разказва Петър Иванов от Видин, който заедно с близки от 13 години развива бизнес в Италия. Всичко вървяло добре до онзи неприятен ден преди седмица, когато наводненията в Рим го накарали да зареже буса, в който била натоварена стоката и по възможно най-бързия начин да се върне в България, въпреки, че и в Рим имал квартира.
"Дъждът валеше денонощно в продължение на 10 дни. Появи се и много силен вятър, който събори много дървета. Пътищата бяха блокирани, включително и околовръстният път на Рим. На много места се бяха появили свлачища. Върнахме се в България през Южна Италия и Гърция, защото в другата посока всички пътища бяха блокирани. Нивото на река Тибър за кратко време се вдигна с повече от 10 метра, излезе от коритото си и наводни по-ниските части на града. В района, където се намира квартирата ни, много от къщите бяха наводнени. Първите им етажи бяха залети с 20 см вода. И италианците също бяха силно притеснени- подобно природно бедствие не беше се случвало там от 20 години. Въпреки това, без много да чакат помощ, веднага започнаха да поправят щетите от бурята, като успоредно се почистваше и задръстената канализация. Служители на Пожарната също се включиха в изпомпването на водата и изграждането на диги от торби с пясък в най-засегнатите части от града. Всичко се вършеше на момента, за разлика от ситуацията във Видин например. Ние тук все сме изненадани посред зима, че е паднал сняг. И това е от години наред. Пътувам много и минавам през различни страни като Хърватия и Словения, които са все държави, в които пада много сняг. Магистралите им обаче са винаги чисти и сухи. Отстрани може да има и половин метър сняг, но ти си пътуваш спокоен, защото там всичко се върши навреме. За разлика от България, където първо трябва да завали снегът, колите да отъпчат хубаво пътищата и чак тогава започват да чистят. Хората са го казали: "След дъжд- качулка".
Според Петър, ако пътищата ни бяха сухи и опесъчени, нямаше да има и такива катастрофи, като тази при Добри дол, където загинаха хора, тръгнали да търсят работа в Германия.
"Дори румънците, които на времето бяха много по-зле от нас, сега са с първокласни пътища. Мои приятели наскоро се прибраха през Румъния и разказват, че машините, които чистят пътищата им, не спират денонощно", обобщи Петър Иванов.
Целите интервюта и подробностите от темите в предаването - в звуковия файл.
