Наблюдаваме в последно време, че интензитетът на взимане на бързи решения при различни степени на исхимична болест на миокарда и предприемането на действия с поставянето на стентове, отпушване на запушени артерии и така нататък, в някои случаи и степени нарушава правилата за добра клинична практика. Не мога да отрека, че практиката съществува, защото пациентът в момента се е превърнал в животно с ценна кожа. Всеки се опитва да го хване и да му вземе кожата. А кожата е парите, които носи след себе си.
Според Бояджиев, у нас етиката към пациента и зачитането на правата му е на нивото от 18 век:
Хубаво е да съществуват форми на необходима информираност на пациента. Те са така направени, че пациентите въобще да не могат да разберат какво им предстои и какво ще им се случи.
Бояджиев изрази възмущение, че в България производители на хранителни стоки могат да построят болница и да наемат в нея лекари от държавна болница, с което да сринат доверието във втората. Той сподели, че и държавните болници са принудени да лъжат Касата, за да вържат бюджета си:
Механизмът на финансиране на здравеопазването е така направен, че щеш не щеш… Чувал съм, че в малки болници в провинцията има един или двама души отделени, които да фабрикуват документи, необходими за отчитане на дейност пред Касата, за да могат тези болници да се финансират. Това могат да кажат органите от Касата. Но в интерес на истината трябва да кажем тук, че и касата не проявява кой знае какъв интерес да следи дейността и достоверността на тези процеси.
