Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Настоящата процедура за избор на председател на Върховния касационен съд (ВКС), на Върховния административен съд (ВАС) и главен прокурор не гарантира нито широкото обсъждане на предложените кандидати, нито равнопоставеност на процедурата за гласуване. Това каза за предаването "12+3" по "Хоризонт" Димитър Марков от Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията, след като по-рано днес девет неправителствени организации призоваха за промяна в процедурните правила за избор на председател на ВКС, на ВАС и главен прокурор. Според него работещите в даден съд трябва да могат да участват в обсъждането на кандидатурите за негов ръководител:
Тези правила и техните недостатъци се отразяват и върху избора на други ръководители в рамките на съдебната власт. Така че трябва да се сложи край на това, така да се каже, номенклатурно гласуване и определяне на кандидатурите без каквото и да е участие на хората в съответния съд, в конкретния случай на ВКС. Без да настояваме за някаква активна роля в самия избор, следва тези хора в съответния съд да имат възможност да участват по някакъв начин или в процедурата за номиниране, или поне в проверката и изслушването на предложените кандидати преди гласуването.
Според Марков, ако членовете на ВСС гласуват с интегрална бюлетина, това ще пресече практиката те да гласуват за повече от един кандидат за даден пост и изборът да се проваля:
В краткосрочен план мисля, че интегралната бюлетина, чисто технологично, ще пресече този процес, тъй като всеки един от членовете на ВСС ще има възможност в тази бюлетина да посочи избрания от него кандидат, без да се подлагат на последователно гласуване различните номинации. В никакъв случай не защитавам тезата, че трябва повсеместно да се връщаме към хартиения носител, но в конкретния случай, краткосрочно, смятам, че поне на технологично равнище ще изчисти част от проблемите.
Лошото функциониране на ВСС е пряк резултат от слабата нормативна уредба за дейността му, смята юристът. Той е категоричен, че когато неправителствените организации подават еднопосочни сигнали за слабите места в системата, това, макар и бавно, води до промени.
