Това е мащабен проект на д-р Отченашек – нашия колега от Института по етнология към Академията на науките в Чешката република. Той е човекът, който се осмели да се впусне в това начинание. А ние с радост приехме идеята му – да обобщим и представим в достъпен и привлекателен вид това, което нашата наука е постигнала в своята почти 150-годишна история. Според първоначалния замисъл, това е цяла поредица, която ще представи фолклора и фолклористиката на славянските страни. В този смисъл нашият труд попада в по-широк славянски и европейски контекст. Предстои публикуването на втория том, посветен на чешкия фолклор. Но българският отбеляза началото – факт, с който се гордеем. Преди около месец беше премиерата в Прага. Имаше голям интерес сред българската общност там. Дойдоха българисти, етнолози, студенти и преподаватели. Получи се интересен разговор. С нетърпение очакваме и българската премиера. Хубаво е, че изданието излиза от академичните рамки и търси диалог с широк кръг хора – ученици, студенти, хора на изкуството, журналисти... С всички, които се интересуват от българския фолклор и традиции. Според мен има голяма потребност от такова издание.
Автори на различните статии са Вихра Баева и колегите й от секция Антропология на словесните традиции към Института по етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН – Албена Георгиева, Доротея Добрева, Валентина Ганева-Райчева, Григор Григоров, Цветелина Димитрова, Мариянка Борисова, Йорданка Коцева, Магдалена Елчинова, Миглена Иванова, Николай Вуков, Светла Петкова. Предговорът е от Владимир Пенчев – координатор на проекта.
Има ли „митове” по отношение на фолклора, които би следвало да забравим? И какво трябва да знае всеки българин за своето традиционно наследство?
Наистина съществуват устойчиви митове, които продължават да се възпроизвеждат, независимо, че учените отдавна са доказали тяхната несъстоятелност – е отговорът на Вихра Баева. – Един от тях е, че фолклорът касае единствено миналото отпреди стотици години и няма нищо общо с действителността. Че сме длъжни сме да го пазим като някаква застинала форма. Всъщност, той е изключително витален, възприема разнообразни, неочаквани форми. Например вицовете – не само че продължават да се разпространяват, но намират много благоприятна среда в интернет. Всяка група, независимо на какъв принцип обединява хората, на практика ражда своя фолклор. Дали ще са весели истории или някакви ритуали и суеверия, няма значение. Класическият фолклор, който свързваме със средновековното българско село, е съхранен в сборниците и архивите. Но той продължава да вълнува. Богат е на образи, символика и особен смисъл, който липсва на съвременния човек. Завръщайки се към приказките и песните на своите предци, ние откриваме част от себе си, от своите корени, намираме опора. Затова не е чудно, че младите го претворяват в музика, изобразително изкуство. Дори съществува много силна вълна на съвременна българска „фентъзи” литература, която борави с фолклорни персонажи по нетрадиционен начин. Там продължават „да живеят” змейове, самодиви и пр., което говори, че те и днес вълнуват въображението на хората.