Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ специалистът по съвременна история проф. Искра Баева.
Повечето от тези страни направиха една голяма крачка, която ги приобщи към Европа, разбирана като най-светлите модели на европейската цивилизация – обединена Европа, но някои от гражданите на тези страни заплатиха висока цена и тя има най- различни характеристики. Някои от тях са обезлюдяването на цели области, принуждаването на населението да тръгне по света да си търси прехраната – един вид прогонване на населението по икономически причини. За някои изчезването на социалната стабилност на социалистическата държава доведе до деградация в икономическо отношение. Промените в положителна посока обаче са много, много значителни. Можем да го видим, дори ако сравним фотографии от това как са изглеждали нашите страни през 1989г. и през 2014 г. Тази отвореност, това младото поколение, което се чувства граждани не само на Европа, но и на целия свят, тази възможност да получаваме свободна информация от всички краища на света беше немислима по онова време. От друга страна, онова общество беше доста по-сплотено, организирано, дори в противопоставянето на системата.
Преходът в България е започнал без участието на обществото и дисидентските организации и затона страната ни е била по- неподготвена за него, допълни Баева. По-късното започване на промените пък е довело до по-висока социална цена. Полша, Чехия и Словакия обаче имат много голям напредък. Обратната страна на медала е Унгария - отличничка в началото на промените, която сега се връща към авторитарно управление и възроден национализъм, допълни тя.
С други думи не само Източна Европа, но и Европа днес е изправена пред нови предизвикателства, които по нищо не приличат на онези от преди 25 години, но можем да отбележим тази годишнина като един спомен за едно голямо противопоставяне, завъшило в крайна сметка с успех за нашите държави, но и същевременно с тревогата, че сме изправени пред нови предизвикателства, този път общоевропейски.
Баева коментира и 70-годишнината от десанта в Нормандия, на честването на която за пръв път беше поканен президент на Украйна:
Следя и позициите на руския президент, че той отиде там точно с такова намерение – да започнат диалог и да започнат преговори. Страхувам се, че продължаващата намеса на външни сили може по-скоро да попречи, а не да помогне на този диалог. Би трябвало да бъдат оставени, все пак това са държави, които са били близки много дълго време, имали са противоречия, но, се разбират много по-добре помежду си, отколкото с намеса на трети сили.
Нито Украйна, нито Русия могат да спечелят каквото и да е от продължаващия конфликт, категорична е Баева.
