Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Това, което се случва в България, не е добър сигнал нито към международните пазари, нито към чуждите инвеститори, не е добър сигнал и към международната политическа общност. Това заяви в предаването "12+3" макроикономистът проф. Димитър Иванов.
Очевидно е, че в страната е налице сериозна криза на доверие в институциите, криза, бих я нарекъл, на политическата легитимност. Няма как тази криза да не кара хората да са уплашени от всичко. Затова събитията, които се случват в страната, са малко или повече резултат именно на тази криза на доверие и на този страх на хората от утрешния ден. Зад всичко се крие една криза на държавността, забавени с години, ако не и с десетилетия, структурни реформи, остаряла политическа система, незаинтересована от интересите на гражданите, заинтересована преди всичко от свои фирмени, лични интереси, заинтересована от своите места в парламента и от субсидиите, които ще получат, но не и от интересите на гражданите. Тези неща отдавна се говорят, но нищо не се прави в тази насока.
Макроикономическите фундаментални показатели на България са добри, въпреки че на 13-и юни агенция "Стандарт енд Пуърс" понижи кредитния държавен рейтинг на България, главно заради причината – забавени структурни реформи, подчерта експертът и добави своя коментар за ситуацията с банките у нас:
Кой пръв започна с шума срещу банките. Започна се с една брутална атака срещу една банка от страна на прокуратурата. Тя с гръм и трясък влезе с полиция в офисите на една банка, с демонстрация на сила. БНБ тогава запази мълчание и не упрекна прокуратурата. Второ – политиците решиха да яхнат този случай, т.е. те са вторите по вина в раздуването на шума по едно евентуално напрежение за дадена банка. Да – престъпна злонамерена дейност, която клати държавността следва да бъде наказателно преследвана, но няма страна в света, която да забранява на своите експерти, на своите специалисти, агенции, да казват обективно истината за финансовите институции. Не е възможно да се забрани с държавна репресия професионалистите да бъдат професионалисти. Професионалните анализатори и финансови специалисти носят професионален, даже застрахован дълг пред своите клиенти да казват истината. Това, към което някои тласкат в момента обстановката в страната, е лов на вещици. Преди да се гонят и залавят кокошките, нека органите в страната потърсят лъвовете, тъй като те са виновни. /…/ Нека тези, които проповядват в момента провеждането на държавна репресия спрямо всички специалисти, които искат да говорят, да отговорят на въпроса – как да се изразяват критичните мнения на такива световни институции като Блумбърг, кредитните рейтингови институции, ние отказваме ли се също така от националните и европейски банкови стрес тестове. Ами какво да правим с мненията и критиките на акционерите на дадени банки. Същите тези проповедници на репресията четат ли закона за информация относно необслужваните кредити, където се казва, че не са банкова тайна сведенията, фактите и обстоятелствата за информация за длъжници по необслужвани кредити и т.н. Аз не говоря само за банките – утре ще забранят на експертите да си изказват мнението за сектора на недвижимите собствености, после за пенсионната система, после за политиката на правителството. До къде ще стигнем по този начин? Всички горещи теми в България ли ще ги обявим за табута, за свещени крави. С шушу-мушу и с преследвания една държава не може да прогресира.
Иванов подчерта също, че и към БНБ остават редица неотговорени въпроси. Според него е необходим незабавен одит по отношение на прилагането на основни правни наредби на Централната банка, за да се види как е възможно от един слух да се разклащат банки.
Той е на мнение, че след изборите на 5-и октомври вероятно разпределението в парламента няма да се различава особено от сегашното.
Интервюто на Снежана Иванова с проф. Димитър Иванов можете да чуете от звуковия файл.
