Проучванията за добив на шистов и въглищен газ в Североизточна България предизвикаха протести сред хората от района. Красимир Симеонов, един от протестиращите срещу проучванията и добив на шистов и въглищен газ, разказа, че технологията се крие от обществеността.
Не се озвучава, защото тази технология включва инжектиране и детониране на химически вещества, които са над 500 на брой. С въглищния газ проблемът е още по-сериозен. Неконвенционалните методи изискват определена човешка намеса и по този начин почвата се трови. Въглищният пласт, който е открит в земните недра се запалва, пробиват се две сонди, впръсква се под налягане кислород и се изтегля образувания газ. Но никой не знае каква степен от пласта ще се запали. Това е изключително опасно. Когато има неравномерно горене или то се разраства твърде бързо, има пропаднали пътища, стопен асфалт. Това са апокалиптични картини. И аз се чудя по какъв начин нашите политици биха се съгласили да предоставят такава възможност, освен ако не изпълняват лобистка поръчка. В момента има не добив, а проучване, което е разрешено. То е за шистов газ, включва единствено да се определи концентрацията на химикалите при детонацията. Най-вероятно тези химикали се използват, за да се определи концентарцията. Не могат да се правят подобни експерименти, след като Добруджа лежи на подземно езеро. Това е изключително опасно. Оказва се, че там, където въглищният пласт е запален, се нарича реактор, температурата е около 1500 градуса. Всичко нагоре умира. В Добруджа този пласт е под подземното езеро. Това означава, че Североизточна България ще се превърне в пустиня. Нашата съпротива е срещу политическата система. Всички политически партии са замесени в лобирането на добивните компании.
Чуйте мнението от звуковия файл.
