Август 1945 година, светът се променя завинаги. Правят го Хлапето и Шишкото, както гальовно са наречени първите, употребени срещу хора атомни бомби. На 6 и 9 август Хирошима и Нагасаки са сринати, загиват стотици хиляди, още милиони ще изтлеят от лъчевата болест. Щатите си уреждат сметките с Япония и Втората световна война получава окончателната си развръзка. Разрушителната сила на атома е овладяна двайсетина дни по-рано, когато край Аламогордо, Ню Мексико на 16 юли е произведен първият ядрен взрив в историята на човечеството. Проектът „Манхатън” се увенчава с пълен успех. А в дъното на всичко е една странна, необикновена и силно противоречива личност - ръководителят на проекта, блестящият физик и радикален левичар Джулиъс Робърт Опенхаймер, останал за историята като „бащата на атомната бомба”. За едни полубог, за други демон на унищожението, Опенхаймер и до днес остава една психологическа загадка и изкушение за редица майстори на словото. Такъв е и сънародникът ни Стефан Груев, който прави бърза скица на Ядрения Джей пред микрофон на БНР.
