Кръстът, наричан още „знак на знаците”, е древен символ, който се среща в културите на много народи по света. Обикновено се свързва със слънцето и огъня или се възприема като еквивалент на световното дърво. Вероятно с тези си древни значения той присъства и в традиционната българска везба, където е сред най-обикнатите и разпространени мотиви. С появата на християнството кръстът става негов универсален символ заради кръстната жертва на Христос, който побеждава греха и смъртта. Същевременно първата буква от името на Бога Син в гръцката и кирилската азбука има формата на наклонен кръст, което допълнително подкрепя подобно тълкувание.
Кръстът присъства в архитектурата и украсата на храмовете и участва в основните християнски ритуали. При кръщението детето получава от кръстника медальон с формата на кръст – знак за неговата принадлежност към християнството. В миналото в някои части на страната е съществувал обичай да се татуират кръстове на челата на момичетата, за да не бъдат отвличани от мюсюлмани.
Особено значение за християнина има извършването на кръстния знак. Според богословите то е най-краткият символ на вярата, безсловесен и достъпен за всички. По традиция човек се прекръства на влизане в църквата, преди да седне на трапеза и да пие вино, преди тръгване на път и започване на работа. Смята се, че кръстният знак гони всякакви демони и злини, затова при среща със самодиви, караконджули и върколаци е най-добре да се прекръстиш. Кръстът се носи като амулет за предпазване от магии, нещастия и лоши срещи, използва се и в народната медицина. Уроки се лекуват, като на пострадалия се дава вода, в която е потопен кръст. Срещу уплах на шията се носи донесен от Божи гроб кръст, завързан с червен конец, а срещу помятане гол ковач изковава кръст от сребърни парички, събрани от седем къщи, който бременната жена носи до раждането.
С празника Кръстовден и почитането на Светия Кръст се свързва и едно от най-популярните свети места у нас през последните години – местността Кръстова гора в Средните Родопи. Вярва се, че на това място планината има кръстообразна форма, а нейде в недрата й се пази частица от Светия Кръст. Намерените там находки показват, че на мястото е имало стар манастир, разрушен вероятно по време на османското нашествие. През 30-те години на ХХ в. на това място пристига брат Йорданчо – праведен човек, известен с благочестивия си живот и ясновидските си способности. Чрез видение му се явява, че мястото е чудотворно, защото пази частица от кръста, на който е бил разпнат Исус Христос. Според разказа на светия човек, навремето частицата от кръста попаднала у турския султан и носела победа на войските му и могъщество на империята. Научил обаче руският цар за светинята и проводил пратеници, които с хитрост я придобили. Когато разбрала за станалото, майката на султана, която била християнка, веднага му разкрила каква ценност е загубил и той тутакси изпратил потеря да настигне руснаците. Те обаче се отклонили от пътя си и попаднали в манастира на Кръстова гора, където оставили на съхранение реликвата. Скоро след случката манастирът бил ограбен от поробителите, а монасите – жестоко избити. Преди това обаче те успели да скрият кръста на потайно място, където се пази и до днес и чака да дойде времето, когато ще се разкрие на вярващите.
Тази легенда се предава и до днес от уста на уста и привлича множество поклонници към святото място. По времето на социализма достъпът до него е бил забранен и вярващите са идвали тайно да се поклонят на светинята и да потърсят Божията помощ. По традиция те нощуват там в нощта срещу събота, но броят им е особено голям на Кръстовден – патронният празник на светинята. Многобройни са разказите за сбъднати молитви, преживени изцеления, чудотворни видения и сънища.
Снимки: архив
