Има пет партии, за които регистрираме близост до изборната бариера. Това не означава, че нашите данни са некоректни. Но когато тази дистанция е много близка до 4-процентовия праг, въпросът за интерпретациите след изборите може да стане разнопосочен, обясни в предаването "Преди всички" социологът Юрий Асланов.
Партиите и коалициите, които събират електорална подкрепа около 4% бариера са Патриотичният фронт (НФСБ и ВМРО), Реформаторски блок, АБВ, "България без цензура" и "Атака".
Основният извод от нашето последно изследване е, че на практика кампанията, като че ли отблъсква избирателя, а не привлича подкрепа. Ние регистрираме спадаща избирателна активност. Това засилва подозрението, че е възможно вотът на гражданите на 5-и октомври да бъде силно фрагментиран в полза на най-различни политически субекти и по този начин да има разпръскване на гласове, обясни Юрий Асланов.
Според него ниската избирателна активност работи за големите партии, но вече има и малки партии с твърди ядра, които също биха могли да се облагодетелстват от по-малкия брой глосоподаватели.
Има три вида колебаещи се, казва Юрий Асланов:
Такива, които не знаят дали изобщо да гласуват. Вторият вид колебаещи се са хора, които са направили избор за определена партия, но се колебаят дали да реализират вота и избиратели, които се колебаят между две и повече партии.
Социологът обясни, че често при анкетите гражданите крият избора си и не споделят партията, за която биха пуснали гласа си.
Асланов смята, че ще има изненади при преференциалния вот:
Няма да се повтори феноменът 15/15 от Европейските избори. Но предвид високата декларирана готовност да се възползват от преференциите, очаквам изненади по тази линия – разместване на партийни листи.
Има и вариант само три партии да влязат в парламента, но ние го оценяваме като слабо вероятен, посочи Юрий Асланов.
Цялото интервю с Юрий Асланов можете да чуете в звуковия файл.
