Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Който е чул пеенето на Елизабет Грюмер, не може да забрави начина, по който прекрасният й глас стремглаво се извисява и продължава да се рее в ефира; никой не може да внуши такава интимна задушевност и толкова романтични усещания, с които музиката е заредена" - възторжени думи на критика Ланфранко Распони. Елизабет Грюмер е родена през 1911 година, започва много успешна кариера в Майнинген като драматична актриса. Кариерата й рязко приключва с женитбата й с цигуларя Детлеф Грюмер. Семейството заминава за Аахен, където съпругът получава мястото на концертмайстор в операта. Това е и звездният миг за Елизабет: музикален директор е младият Караян, тя е силно впечатлена от него и започва да учи пеене. Маестрото също я забелязва... и така започва стремителна кариера по световните оперни сцени и концертни подиуми. Сбогуването й със сцената е през 1972 година с ролята на Маршалката. Голямата певица, обаче, продължава успешните си изяви. През 1986 година, след смъртта й, вестник „Ди Цайт“ отбелязва между другото: Елизабет Грюмер доказа на сцената и особено на концертния подиум, че белкантото има и немски еквивалент, че красивото пеене, дарено с повече задушевност, с финес и интелигентен нюанс, въздейства повече, отколкото грандиозната стрета. В предаването звучат записи от концерта на певицата на фестивала в Шветцинген през 1958 година.
