Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
От Ренесанса до днес европейското изкуство продължава да се изпълва с антични богове и митологически същества. Операта е особено благодатен терен за тях: по сцените й шестват, особено в бароковата и класическата опера – антични царе и герои. Античността и митологията присъстват по-дискретно в камерната песен: като ехо, отзвук от докосване до различни мотиви и образи. Някои от божествените вдъхновения ще бъдат представени в предаването: • Синът на музите (Гьоте - Шуберт) - възхвала на таланта, щедро дарен свише и щедро раздаващ се, защото даряването е част от него; • Анакреон (Гьоте - Волф) - почит към неувяхващата сила на поетичното слово; • Ганимед (Гьоте - Шуберт) - красивият юноша, похитен от Зевс, превърнат във виночерпец на боговете. Ганимед е и символ на красотата; • Песен на вейла (Мьорике - Волф) - митологично същество, почти сродно на нашата вила или самодива – същество тайнствено, противоречиво (коварно или добронамерено), с необикновена красота и омая – особено върху мъжете. (Жалко, че до днес не се е намерил български композитор, който да се омае от този изключително интересен образ от нашата митология.); • Франсис Пуленк - Бестиарий или свитата на Орфей - игрово и леко иронично представяне на великия тракийски певец, който е част от шествията на Дионис и който също си има свита; • Дебюси - Песни на Билитис - чаровна и тайнствена личност, чийто поклонник в един от етапите на живота й е бил и самият Праксител.
