Между 12 и 14 век традицията на френските трубадури, певци и музиканти, изпълнявали песни по свои стихове, се разпространява из цяла Европа. В Германия ги наричали минезингери („певци на любовта”). Всяка година във Вартбург, Тюрингия, се събирали най-добрите измежду тях, за да премерят сили в поредното поетическо състезание. Хартман фон Ауе, Волфрам фон Ешенбах, Валтер фон дерФогелвайде, Танхойзер – всички те възхвалявали в песните си рицарското безстрашие и благородство и любовта като най-възвишено чувство. Най-известните сред тях, Ешенбах и Танхойзер по-късно стават герои в операта на Вагнер „Танхойзер и състезанието на певците във Вартбург”.
Поезията на минезангерите е представена най-пълно и илюстрирана с миниатюри в Големия Хайделбергски песенник, по-известен като Манески кодекс. Той е най-големият средновековен песенник на немски език, създаден около 1300 г. в Цюрих.
Най-вероятно песенникът носи името на знатния род колекционери Манесе. На 426 пергаментови листа е събрано творчеството на 140 автори (сред които и кралски особи) и 138 миниатюри-портрети на авторите, украсени с гербове и рицарски шлемове, смятани за шедьоври на готическата илюстрация.
Днес Манеският кодекс се съхранява в библиотеката на университета в Хайделберг.
Още за традициите на рицарската поезия, за невероятните способности на краля-художник Гонмин от корейската династия Горьо и за манастира-крепост „Света Мария Поблет” в Испания, ще научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца”.
