Когато преди 20 дни излезе програмата на правителството, тогава председателят на ДПС Лютфи Местан изведе един основен индикатор за това дали едно управление е реформаторско. И това е дали се увеличава дългът. Ако е реформаторско, то би трябвало да го намалява и да намалява бюджетните дефицити. Виждаме, че се намираме в първата хипотеза и това превръща правителството в правителство на статуквото, отколкото на реформите. Дали е празен чек, не - това е нормална практика парламентът да се произнесе по обема на дълга. Тук говорим за един голям обем. Но той може да бъде обяснен наистина с погасяване на стар дълг и с бюджетни дефицити. Процедурно не съм притеснен и не смятам, че процедурата страда от липса на прозрачност. Важно е дали наистина имаме да рефинансираме толкова голям дълг, какъвто се посочва. Имам чувството, че има двойно броене. Казва се, че за тази година имаме да рефинансираме 7 милиарда дълг. Но знаете, че първият месец на годината отмина и голямата част от това рефинансиране, свързано с глобалните облигации, е вече факт. Тези 2 милиарда вече са върнати и не смятам, че трябва да се брои отново. Друго, което не трябва да се брои е Фондът за гарантиране на влоговете. Там са още 2 милиарда, които също участват в тази сметка от тези 7 милиарда. Ако стигнем до лихва от 10 процента, е много притеснително. Но границата на лихвите е много широка, за да не се дават индикации на пазара.
Проф. Борислав Борисов, член на бюджетната комисия в Народното събрание и ръководител на парламентарната група на АБВ, каза в предаването "12+3", че първият въпрос е дали е добре да се вземат заеми, или не е.
Отговорът е свързан с това каква е целта на вземането на заемите. Ако те се вземат с инвестиционна цел, тогава има смисъл. Даже бих казал, задължително трябва, ако искаме да осигурим икономически растеж, трябва да се ползва инструмента на дълга. Ако обаче се взема дълг за непроизводствени разходи - администрация, управленски разходи, това е безсмислено. Такъв дълг му слагам минус. Вторият въпрос е за конкретния случай. От всички документи, с които се запознах, разбирам следното - че този дълг се взема за погасяване на стари дългове. Това е абсолютно нормална практика, каза проф. Борисов и сведе примера до едно семейство и неговия бюджет.
Ключовият въпрос е новият дълг да бъде взет при по-изгодни условия, отколкото предишните заеми. Ако той е при по-изгодни условия, тогава сме в полза и плюс. Но ако е при по-лоши условия, ще платим повече, отколкото имаме да връщаме. Моята информация е, че в момента лихвеният процент е нисък и е по-добър от лихвения процент при старите задължения.
Муравей Радев, финансов министър в правителството на Иван Костов, каза, че БСП се опитва да саботира по безотговорен начин намерението на правителството.
Онези, които го правят разбират за какво става дума, но дават дан на популизма. Първо, това е дълг за три години. Първата година - 2015-а, е включена, а за нея в бюджета са гласувани тези 8 милиарда нов дълг. Става дума за нови 8 милиарда за следващите две години. Всяка държава трябва да осигури поне две неща във всеки един годишен бюджет. Първото нещо е рефинансиране на стария дълг, който излиза в падеж през настоящата година. Радвам се, че лихвите сега са ниски и този дълг ще бъде със значително по-ниски лихви от стария дълг и бюджетът ще има икономии в разходната си част. Второто нещо е финансирането на бюджетния дефицит. Правителството говори за програма за 16 милиарда, т.е. по-малко от онова, което трябва да обезпечи за тези две години.
Чуйте мненията от звуковите файлове.
