Проектът се ражда преди две години. Негови създатели са уважаваните български инструменталисти и преподаватели проф. д-р Георгита Бояджиева и Росен Идеалов. Тогава третият е пианистът доц. Александър Василенко. Сега обаче триото има още по-необичаен състав - към кларинета и виолончелото, се добавя звукът на тромбона на доц. д-р Атанас Карафезлиев. Общото между тях е, че често свирят заедно, изпълнявайки нова музика от български композитори и друга музика за комбинацията от тези инструменти.
Така през 2014 г. триото става първи изпълнител на пиесата „Илюзии” от Марин Вълчанов и от илюзия, че проектът „Диалози за трима” ще има свое продължение, става възможност. На 11 март в Концертното студио на БНР от 19 часа ще чуем новата им програма, включваща освен вече познатите „Илюзии”, само премиерни за България творби от съвременни автори, а и една световна премиера - Дуо концертанте за чело и кларинет от Васил Казанджиев. Атанас Карафезлиев пък за първи път ще сподели с българската публика свой личен подарък, който е получил от холандския композитор Кейс Блокер преди доста време, когато тромбонистът печели специалната награда на конкурса в Енсхеде (Холандия), а авторът е бил член на журито. Творбата се нарича „Четири пиеси за соло тромбон”.
Триото успява да приобщи към идеята и композитора Драгомир Йосифов, който специално за концерта прави свой, авторски прочит на стара музика отпреди няколко века:
Когато композираш изцяло със собствен материал, отговорността изцяло ляга върху теб. Когато обаче перифразираш (или може да се каже - паразитираш върху) чужд материал нещата изглеждат другояче. Скрит под дебелата сянка на някой класик, човек се чувства в значителна степен защитен. Но не само това, разбира се. Човек, т. е. - композиторът, чрез преработката, транскрипцията, контрафактурата, вариацията, пародията се сближава тясно с музика, която обича. Или - още по-добре, с такава, която не съвсем обича. Възниква особено музикално същество, в което през строгите черти на класическия образец надничат тревожно гримасите на паразитиращия по-късен компонист. Вълнуващо занимание е да се опиташ да слееш две времена в едно, да пропукаш някак гладката звукова повърхност на това, към което си насочил вниманието си. Бих определил своите промени на идеалните образци от Жоскен Дю Пре, Гийом дьо Машо като звукови и структурни диверсии. Само чрез слушане не можеш да влезеш напълно, в нещо, което много харесваш. Да не забравяме, че дори Бах се е учил, обработвайки, тоест - влизайки в пълен контакт с музиката на други композитори. Че Моцарт обработва за струнно трио няколко фуги от Бах, добавяйки към тях собствени прелюди, а Хелмут Лахенман интегрира откъси от Кларинетния концерт на Моцарт в своето Accanto… Радостта и опасността да си музикален диверсант споделям с моите колеги, приятели и авантюрни съмишленици Георгита Бояджиева, Росен Идеалов и Атанас Карафезлиев. Които все ме подтикват към подобни отношения със старата и прастарата музика. Не мога да забравя също Рефрените по Машо на моя учител Божидар Спасов, както отвъдно хубавия цитат от Kyrie на Меса Nostre Dame на същия Машо в сърцевината на все още неизпълнената Симфония на моя приятел Андриан Первазов.
Ваш - Гийом Йосифов. Драгомир Машо или кой знае вече кой…
