Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Виена през ХVIII век е в плен на италианската музика: италиански композитори, италиански музиканти... Очарованието на средиземноморското слънце, на образците на античната култура и на жизнеността, която се лее от италианските мелодии. Една определена фигура привнася професионалния си дял към този слънчев плен: Пиетро Метастазио, който в 1729 година заменя друг италианец - Апостоло Дзено, на поста придворен поет. Метастазио налага италианска метрика, италианска емоционалност върху многобройните си оперни либрета; влиянието му е толкова силно, че продължава десетилетия след смъртта му. Моцарт е близък на интернационалната оперна стилистика, тя е и белег на епохата. По-късно и Бетовен пише италиански песни. Шуберт, през 20-те години на ХIХ, вероятно с цел да разшири публиката си, също пише песни на различни от немския езици. В това число и италиански. В 1825 година публикува цикъл песни - на немски и английски - върху текстове от "Момичето от езерото" по Уолтър Скот (малцина знаят, че прочутата "Аве Мария" е част от този цикъл). Италианските му песни са наситени с нежност и топлота; онези от тях, които са по текстове на Метастазия, са близки по изказ до "Изоставената Дидона". Всичко това, под знака на красотата на пестеливия Шубертов щрих. Няколко десетилетия след Шуберт Хуго Волф също дава своя принос към "италианското" - една песен из Италиански песенен сборник ще бъде отпратка към следващо предаване, специално посветено на големия майстор на песента. Песните, които са включени в предаването, са в изпълнение на Чечилия Бартоли с Андраш Шиф на пианото.
