След края на проведената вчера среща на Еврогрупата, финансовите министри от еврозоната приветстваха наличието на прогрес в преговорите с Гърция, но в същото време отбелязаха, че е нужно повече време и повече работа от страна на властите в Атина, за да постигнат споразумение с международните кредитори, което да отключи така необходимата финансова помощ, заложена в настоящата спасителна програма.
Президентът на Еврогрупата Йерун Дейселблум заяви, че Гърция е отбелязала "по-бърз напредък" в преговорите с трите институции (ЕС, ЕЦБ и МВФ), които отговарят за управлението на текущата втора спасителна финансова програма, но този напредък трябва да продължи, за да може Атина да избегне ликвидна криза.
Има някои ликвидни притеснения, но се надяваме, че ще постигнем споразумение преди парите в Гърция да свършат. Това е нашата съвместна цел, каза той пред репортери по време на пресконференция след края на срещата на Еврогрупата.
Дейселблум добави, че няма да има разговори за възможна трета спасителна програма за Атина докато сегашното споразумение не стигне до успешен край. Само тогава можем да помислим за по-нататъшна финансова подкрепа, допълни той.
В същото време обаче Дейселблум отбеляза, че Гърция може да получи част от останалите 7,2 млрд. евро по настоящата спасителна програма за 240 млрд. евро в замяна на частично провеждане на необходимите реформи и добави, че евентуалното провеждане на референдум в страната по въпросите, обсъждани в преговорите, може да отложи тяхното прилагане на практика.
Предоставяйки допълнителни подробности относно състоянието на преговорите с Гърция, Европейският икономически комисар Пиер Московиси, посочи, че има редица области, в които двете страни са постигнали значителен напредък. Тези области включват увеличаване на плащанията по ДДС към държавата, независим фискален съвет, който да осигури експертиза за управление на бюджета на страната, както и по въпроса как да се подобри нивото на необслужваните кредити. Според Московиси все още има разнобой относно въпросите, свързани с пенсионната и реформата в пазара на труда.
Ние отбелязахме известно сближаване по определени теми, посочи той, като добави, че първоначалното споразумение на Еврогрупата на 20-и февруари, в което беше постигнато съгласие за приключване на текущата спасителна програма за Гърция до края на юни, все още остава като основна пътна карта в провежданите преговори.
След срещата на Еврогрупата гръцкият финансов министър Янис Варуфакис подчерта, че неговото правителство вече е направило достатъчно отстъпки, но е готово да направи повече, за да постигне споразумение със своите кредитори колкото се може по-скоро.
Той посочи, че на този етап гръцкото правителство не планира провеждането на референдум за международната спасителна програма. Неговите коментари са факт, след като по-рано вчера немският финансов министър Шойбле предположи, че подобен вот може да допринесе за постигане на споразумение между двете преговарящи страни относно необходимите непопулярни реформи. Варуфакис обаче подчерта, че референдумът е възможна стъпка от страна на гръцкото правителство, за да може властите в Атина да получат демократична подкрепа.
Междувременно агенция Ройтерс съобщи, че Гърция вече е погасила планираното за днес плащане към МВФ в размер на около 750 млн. евро, цитирайки двама представители на гръцкото Министерство на финансите. Това плащане ще предотврати опасността от непосредствено обявяване на страната в неплатежоспособност.
Ако обаче в скоро време Гърция не успее да постигне споразумение със своите кредитори за размразяване на останалите около 7,2 млрд. евро от настоящата спасителна програма за общо 240 млрд. евро, страната ще бъде изправена пред сериозни проблеми с поредно покриване на задължения към МВФ за 1,5 млрд. евро през юни, когато предстои и нейно плащане към ЕЦБ за 3 млрд. евро. Неспособността на властите в Атина да посрещнат тези големи по размер плащания ще доведе не само до обявяване на "технически фалит" (временна неплатежоспособност), но и до риск за излизане на страната от еврозоната.
