Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Огън и тъпан. Танц и жарава. Нестинарски празник в Странджа

БНР Новини
Снимка: БУЛФОТО

За странджанското село Българи 3 юни е сакрална дата. Всяка година в китното село се стичат хиляди хора, за да преживеят магията на един от най-старите и трудно обясними ритуали в България – нестинарския танц върху жарава. Нестинарството е една от най-впечатляващите, малко познати и изумителни религиозни практики в България. Нестинарската традиция е включена в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Древният ритуал днес е запазен само в пет села в Странджа – Кости (ударението е върху и), Кондолово, Граматиково, Сливарово и Българи. За първи път обичаят е документиран писмено през 1862 г. от Петко Славейков.

В Българи се спазва стародавната дата на изпълнение на целия обред и танцът в жарава на 3 юни, деня на св. св. Константин и Елена по стар стил. Езическият ритуал, предаван от дълбока древност, е преплетен с християнството чрез легендата за двамата светци. Пряката културна приемственост, осъществена в Странджа, е причина този действащ от тракийско време ритуал да запази основните си черти и до днес. „Прихващането” на нестинарите, техният танц в транс в огнената жарава под звуците на нестинарския тъпан, са уникални за Европа. Върху жаравата играят само посветените, които са обсебвани от духа на Св. Константин, мълвят молитви за здраве и опрощение, а понякога пророкуват бъдещето. Веселина Илиева е може би най-старата нестинарка в България и разказва, че макар Странджа да е люлката на тайнствения ритуал, посветени има из цялата страна.

СнимкаНе са само в Странджа, навсякъде ги има и навсякъде играят. Но тук не идват, защото Българи е университетът. Трябва да те приемат, трябва да можеш да играеш в този голям огън.

Веселина Илиева влиза всяка година в жаравата. Започнала да танцува внезапно на 40 г. По онова време пеела в странджанска фолклорна група. По време на нестинарския ритуал в Българи й прилошало. Лекар установил с почуда, че въпреки нормалния пулс и кръвно налягане цялото тяло на Веселина било премръзнало. Тогава една стара нестинарка й подшушнала, че я е „прихванало”, както казват в Странджа за посветените в нестинарството. И от тогава Веселина влиза всяка година в огъня. Изпълнението на нестинарския танц е след залез слънце. Нестинарите са облечени в бели ризи. Над околните баири отекват единствено монотонните удари на тъпана. Нестинарите танцуват около огнения кръг с икони в ръце и внезапно навлизат в жарта. Краката им стъпват върху нажежените въглени, сякаш водени от силата на иконописаните светци. Понякога едва докосват земята, друг път натискат въглените и ги изгасят. Лицата им са бледи, а очите – притворени. По това време като че ли съзнанието им е някъде другаде.

Огънят няма преодоляване. Или го минаваш, или не – казва най-младият нестинар Георги Илиев. – Просто увереността на човек трябва да е по-голяма от страха. Трябва да преодолееш страха, психически да се пречистиш от всичко, да изключиш околния свят.

СнимкаГеорги е на 32 и е потомък на нестинарка, израснал е с тайнствата на този обред, предавани от поколение на поколение като семейна традиция.

Нестинарството е запазено като традиция. Но след гоненията на нестинарите, главно от страна на църквата, която първоначално не го приема като християнски обичай, традицията в нашето село е прекъсната. Но с течение на времето от старите хора всичко се възобновява и се надяваме, че традицията няма да прекъсне с нас.

Георги разказва, че старите нестинари са усещали, кой може да продължи традицията. Трябва да го почувстваш в душата си – допълва го баба му Милка.

Ако имам вътрешната вяра, влизам в огъня. ... Трябва да вярваш. Първо трябва да вярваш. Вярата те кара да спазваш ритъма.

Нестинарският празник в село Българи започва още от сутринта, когато се изнасят иконите от местната църква „Св. св. Константин и Елена”. Процесията, съпроводена от характерния ритъм на нестинарските мелодии, продължава към свещената за нестинарите местност Влахов дол, където с водата от аязмото се освещават иконите и се играе обредно хоро. Огънят се запалва в ранния следобед, за да обгори и да бъде готов за нестинарските танци вечерта.

Снимки: БУЛФОТО

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна