Нощта, с тишината, със звездното или безлунно небе, е примамлива за поети и художници, за музиканти. Романтиците и импресионистите сякаш виждат в омаята на нощта само красотата, вълшебствата и ароматите, не и злите сили, с които митологията населява нейните тайни доби. За тях нощта символизира любовта, символ, който често се разпада с изтляването на звездите. Нощта е щедър празник, когато е изпълнена със звезди, с пъстър живот и гласове.
„Вълшебствата на нощта“ включва песни от Габриел Форе, Хектор Берлиоз, Джоакино Росини, Модест Мусоргски, Йозеф Маркс, Албан Берг (из „Седем ранни песни“), представени от майсторите на вокалното изкуство и на песенната миниатюра: Борис Христов, Рене Флеминг, Ане-Софи фон Отер.
