Слушайте „Наследството“ – документален разказ от Доротея Николова
събота, 20 юни, от 15.30 часа
Доротея Николова е част от екипа на РРС Радио Варна. Обича да пише, да си играе с думите и нюансите им. Обожава пътуванията, репортажната фотография и макар че има две момиченца, а третото й всеки момент ще се роди, все още може за спретне една раница, в която да събере живота си за месец-два напред в рамките на трийсетина минути. Обича срещите с хора от различни култури, хостелите, малките забутани кафенета, усещането да откриеш нещо, което знаят само местните. Пътува със съпруга си, който е инженер, музикант и лингвист по образование и един от няколкото души у нас, който владее повече от дванайсет езика и се оправя на още близо толкова. През 2013 г. извървява El camino de Santiago по т.нар. френски път от Saint Jean Pied de Port в Южна Франция до Сантияго де Компостела и Финистера в Галисия. Тръгнала сама, не търсела себе си, но намерила невероятни приятели от три континента, с които поддържа връзка, а с част от тях се среща по един-два пъти всяка година някъде из Европа.
Има няколко отличия за разследваща журналистика, за отразяване на съдебната система и др.
За „Наследството“ от авторката:
„Наследството е голямата история на един обикновен човек, моя прадядо – Стоян Иванов Беслимов, носител на Георгиевски кръст, участник в пет войни и наследник на преселени в Делиормана през далечния 16 век от Арбанаси наследници на някогашни боляри.
Една история за това, какво се крие зад няколко снимки, пет медала и една военна чаша на повече от сто години. История за умението да останеш верен на себе си. И за това, че всяко семейство би могло да има/или има своята голяма история. Eдин разказ за това как малките хора с техните истории всъщност правят голямата история.
Гласовете, които ще чуете в тази история са на три поколения. Освен моите спомени от разказите, с които ме приспиваше вече починалата ми баба, вторият основен глас е на моята майка – Александрина Спасова, която още помни гласа на дядо си Стоян Беслимов и неговите собствени спомени, както и руските и украинските казашки песни, които обичал да пее, досущ като тези, които ще чуете. Гласът в края е на моята най-голяма дъщеря Калина, която се опитва да разчете на прима виста грамотата от първия медал на дядо ми от 1887 г.
Истината е, тези разкази, които ще чуете, както и много други бяха моите приказки за лека нощ в продължение на години. В тях имаше всичко, за което можеше да помечтае едно дете – разкази за преселение, за златни съкровища, за хайдути преди и след кърджалийското време, разбойници, за казълбашко теке, строеж на църква, за отмъкнат от комунистите Георгиевски кръст, за един почти 17-годишен опълченец и участник в боевете на Шипка през лятото на 1877 г., за странното приятелство между обикновен български капитан и пленен френски офицер, за удивително спасение на болни от холера войници...
Всичко това е моето наследство, моята история. Сега, част от нея е и ваша!“
