Йенс Вайдман, който е виден представител на Управителния съвет на ЕЦБ и шеф на Бундесбанк, заяви днес, че Европейската централна банка трябва да продължи да замразява спешните заеми за гръцките банки и че властите в Атина трябва да запазят наложения от тях контрол върху движението на капитали в страната, докато те не успеят да постигнат споразумение с международните кредитори.
Евросистемата не трябва да увеличава ликвидните провизии, а контролът върху капитала трябва да остане в сила, докато не бъде постигнато споразумение между всички преговарящи страни и докато не се гарантира платежоспособността както на гръцкото правителство, така и на гръцката банкова система, заяви Вайдман на конференция на Бундесбанк във Франкфурт.
Коментарите идват ден след като ЕЦБ отново реши да остави без промяна спешната ликвидна подкрепа за гръцките банки в размер от около 89 млрд. евро.
Вайдман приветства вчерашното решение на ЕЦБ и подчерта, че централните банки би трябвало да се придържат към по-тясна интерпретация на техния мандат, отбелязвайки, че централните банки нямат мандат да съхраняват платежоспособността на търговските банки.
Необходимо е да стане кристално ясно, че отговорността за по-нататъшните развития в Гърция лежи върху гръцкото правителство и страните, осигуряващи финансова подкрепа, а не върху Управителния съвет на ЕЦБ, подчерта Вайдман.
В края на миналия месец той разкритикува факта, че гръцките банки разчитат единствено на оказваната спешна ликвидна помощ от страна на Централна банка на Гърция посредством програмата ELA, която се одобрява от ЕЦБ.
Междувременно шефът на ЕЦБ Марио Драги изрази сериозно съмнение относно шансовете за спасяване на Гърция от банкрут. В днешно интервю за италианския вестник "Il Sole 24 Ore" Драги заяви, че не е сигурен относно намирането на решение за Гърция, като в същото време той не вярва, че Русия ще се опита да окаже спешна финансова помощ за Атина.
Попита дали ще се стигне до споразумение за спасяване на Гърция, той посочи: Не знам. Този път ще е наистина трудно.
Според анализатори това представлява безпрецедентна риторика от страна на Марио Драги, който по принцип се счита за доста по-дискретен при даването на подобни оценки.
На въпрос, дали той очаква руският президент Путин да помогне на Гърция, шефът на ЕЦБ отговори: Не вярвам в това. Не гледам на това като реален риск с оглед на факта, че те (руснаците) не разполагат с пари за тях самите.
Същевременно друг член на ЕЦБ – Ардо Хансон (президент на Централната банка на Естония) заяви пред естонската преса, че настоящата ситуация в Гърция е много по-лоша, отколкото само преди десетина дни.
Той подчерта, че ЕЦБ е готова да приложи различен набор от политически мерки, в случай че Гърция излезе от еврозоната.
Ние сме принудени да се справим все повече и повече с тази възможност, тъй като има вероятност за такъв сценарий и за съжаление, тя се увеличава с течение на времето, призна Ардо Хансон.
Той допълни, че сценарий "Grexit" не е желателен, но посочи, че би било грешка този сценарий да се избегне на всяка цена и че на Гърция не трябва да се дава "празен чек", защото това ще подкопае основите на общата валута.
