Eмисия новини
от 07.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Далечният Изток е изправен пред много от проблемите, разпалили Втората световна война

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Седемдесет години след първата и последна употреба на ядрено оръжие над японските градове Хирошима и Нагасаки, Далечният Изток е изправен пред много от предизвикателствата разпалили Втората световна война.

След повече от шест десетилетия на невиждан икономически и социален растеж, Азия е арена на държавни интереси, които търсят начин да наложат своята перспектива за развитие. В Южно-китайско море, район на ключови транспортни връзки, Китай активно разширява десетки острови под свой контрол с агресивно отвоюване на земя от морето. Мащабни инвестиционни проекти, които ще свържат Китай с Европа, разкриват нестихващата амбиция на президента Си Дзинпин да засили влиянието на Бейджин на световната сцена.

Това коментира кореспондентът на БНР за Азия - Георги Джартов по повод настоящите обтегнати отношения между Китай и Япония и поуките от болезнените спомени:

Външната политика на Китай, традиционно, предизвиква равно по големина и противоположно по посока противодействие от Япония. Въпреки нестихващата критика, премиерът Шиндзо Абе продължава открита пронационалистическа политика, която оправдава със Събудения дракон. Консервативното му правителство успя да опитоми журналистическата гилдия, което предизвика невиждано възраждане на автоцензурата във водещи национални печатни и електронни медии.

Абе е на път да разреши изпращането на японски сили за самозащита в подкрепа на операции на американската армия, отново в противовес на китайските амбиции. Противоречивият ход предизвика масови демонстрации срещу фактическата отмяна на член 9 от Конституцията, който обявява отказа на Токио да води бъдещи войни. Въпреки седемдесетата годишнина от края на Втората Световна война, отношенията с много съседни държави се доминират от половинчати и неискрени извинения, разпалвани от време на време от ярки националистически жестове.

Потенциалното разполагане на японски военни навява много спомени от Втората Световна война, когато армията на император Хирохито се превърна в еманация на човешката жестокост на Далекоизточния фронт. Японската военна машина беше спряна само след две последователни ядрени бомбардировки над Хирошима и Нагасаки на 6-и и 9-и август 1945 година.

Единствено човешкото страдание, отприщено от невъобразимата мощ на двете експлозии, принудиха император Хирохито да направи Скъпоценното обръщение или т.нар. Имперски Едикт за Прекратяване на Войната. Император Хирохито за първи път в българския ефир в запис от 15-и август 1945:

Ние взехме решение да проправим път на Великия мир за всички идни поколения след като преживяхме неописуемото и изстрадахме невъзможното.

За следата от Втората световна война и международното движение за разоръжаване, разговаряме с журналиста Рико Иши, активист от Международната Кампания за забрана на ядрените оръжия:

Независимо от смелите и храбри очевидци, които публично споделят своите спомени, повечето оцелели кътат преживяното дълбоко в себе си. Съпреживяването отново е много травматично и болезнено. Много хора също се срамуват, защото техните деца често са засегнати от радиоактивното лъчение. Като цяло, оцелелите рядко споделят преживяното.

Аз, например, не знаех, че в нашето семейство има Оцелял, докато не навърших 14. Баща ми каза, че майка му е преживяла атомна бомбардировката. За съжаление, тя беше много възрастна и съпреживяването на спомените би било много травматично. Когато я видях за последно, преди тя да почине, най-после събрах смелост да я помоля за първи път да сподели нейната история.

Баба ми е получила тежки изгаряния и е била в безсъзнание в продължение на три дни. Тя не разказа в подробности нейните страдания, но животът ѝ след бомбардировката ме вдъхнови да работя срещу ядрените оръжия. Като много други оцелели, баба ми тихо пазеше своите спомени, но активно поддържаше желанието на новото поколение да живее в един по-мирен свят без ядрени оръжия.

Договорът за неразпространение на ядрени оръжия е в сила от 1970-a година. Той обаче има ограничена роля, смята тя:

В голяма степен, неговата неефективност се дължи на взимането на решения само от политици, без да се взимат предвид обществените нагласи. Често преговорите по Договора остават само празни приказки.

През 2013 година се състоя първата конференция на граждански организации, които работят против разпространението на ядрени оръжия. Темата интересува все повече хора и много организации имат желание да вземат участие в бъдещи инициативи. За радост, най-после гражданското общество в много държави поема инициативата да се предотвратят нови Хирошима и Нагасаки.

Рико Иши обясни, че остава обнадеждена, защото това е първата инициатива, която приобщава толкова широк кръг участници:

Имаме предишни неуспешни примери, като антиядреното движение във Великобритания и САЩ от 60-е години, но те остават местни движения без международна координация. Не знам колко време ще ни отнеме да повлияем на взимането на решения на най-високо ниво, но оставам оптимист. Човек не може да бъде активист, ако няма надежда. Ако съм иронично и песимистично настроена, то по-добре да бъда политик.


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна