"Много пъти ме е лъгала гъдулката. Гъдулката е колкото красив инструмент, толкова и коварен. Гъдулката трябва да я обичаш силно. Трябва да си много внимателен и много толерантен, и всеотдаен към нея. Но в последните години няма как да бъдеш такъв. Тук вече влизаме в комерческата страна на въпроса. Защото не си достойно заплатен. Семейство, деца, ангажименти, които ги определям като халтура, отиваш и си отбиваш номера. А гъдулката не е инструмент, който трябва да се пренебрегва. Един ден като не свириш ти го усещаш, една седмица като не свириш - колегите го усещат. И от там вече забиваш надолу, ама с голяма стремление."
Това е фрагмент е от края на интервюто, което направих с гъдуларя Димитър Лавчев. Избрах го за да изведа на преден план интимните, искрени отношения, които всеки музикант би следвало да създаде със своята душеизбранница. В конкретния случай - гъдулката. Струнната принцеса - дете, сестра, майка, съпруга, а навярно и любовница. Претенциозна и изискваща.
Вече 45 години от своя живот Баро, както мнозина наричат Димитър Лавчев, живее в този „чуден свят на гъдулката”. Под този надслов премина и събитието (14-16.07.2015, Варна), което ни даде повод да се срещнем с него. Благодарностите тук са за Сдружение „Традиции, Духовност, Култура - Варна”, които с финансовата помощ на Община Варна организираха този форум за диалог между поколенията.
Предлагам ви запис на цялото интервю с Димитър Лавчев, излъчено в предаването „Съботна трапеза” на 29 август. Разказ за живота, преосмислен в изгрева на творческия залез: „Аз си изживях и изсвирих нещата. Имам още, но нямам възможности вече. Аз съм в залез и не ме е срам да го кажа.”- споделя гъдуларят.
P.S. Всички музикални изпълнения са от фонда на БНР. Приятно слушане.