На второ място, според Лазаров, е необходимостта от това да се вдъхне увереност на жертвите на насилие, че институциите ще откликнат на болката им.
Представяте ли си жертвата да прескочи този вътрешен страх, тази преграда, да излезе от анонимност, да отиде в институцията и институцията да погледне пренебрежително или с насмешка, или с неглижиране.
След като бъде заявен случай на агресия, институциите се задействат. Въпросът обаче е колко ефективна би била помощта им. В много случаи по време на развитието на процеса на справяне с проблема, жертвите сами се отказват от търсенето на правата си и на защита. Това означава, че институцията или не се е справила, или въздействат други фактори.
Като общество, трябва да обединим усилията си, защото в противен случай сме загубени като общество. Ако насилието ни надделее и ни потисне, ние що за общество сме? Тогава за какви институции можем да говорим, ако те не са в състояние да се справят с този проблем, който виждаме ежедневно и най-вече сред младите. Един от акцентите ни ще бъде работа именно в училище, защото и там се идентифицира проблемът и там трябва да се работи от ранна възраст.
Проектът предвижда за 8 месеца, освен кампанията, да се проведе обучителен семинар и дискусия и да се разработи уебсайт.
